Загубата на Димитър Бербатов за мачовете с Ейре и Кипър е голяма, това е безспорно. Но можем да разсъждаваме и в друга посока. Дали дефектът от неговото отсъствие може да се превърне в ефект?
За това има предпоставки. Ето и аргументите. Когато капитанът е на линия, играта на националния се концентрира около него. Всички търсят Митко и очакват той да реши мача. А благоевградчанинът не е сам на терена и бремето върху плещите му често се оказва непосилно. Сега няма да е така.
Виждали сме още как той се изнервя от отиграванията на своите партньори, започва да жестикулира недоволно, а това със сигурност гипсира още повече сгрешилите.
В Европа, да не говорим на Острова, където играят ирландските национали, познават отлично играта на Бербатов. Както и играта на целия ни тим с него в състава. Не са ни гледали обаче, когато „червеният дявол“ липсва в тима. Така че, ето ви още един пункт в защита на тезата „всяко зло за добро“ – ще съществува елементът изненада.
Отсъствието на голямата ни звезда може да повлияе мотивиращо на останалите, защото то трябва да се компенсира. Тогава от сбор между десет „обикновени“ играчи плюс един ас, селекцията на Мъри Стоилов има шанса да се превърне в отбор.
Ако разсъждаваме в правилната посока, то не би трябвало да бъдем чак толкова притеснени от факта, че Бербатов го няма. На стадиона в Дъблин трябва да видим колектив и в това е нашият шанс за успех. А за Кипър ще мислим след това.
В началото на септември 2002 година настроението в националния отбор никак не е оптимистично. Пропуснали сме последните две големи първенства,споменът от 0:6 срещу Чехия е пресен, резултатите ни в контролите не са обнадеждаващи.
Предстои първи официален мач на новия старши треньор Пламен Марков. На всичко отгоре изгряващата вече звезда Димитър Бербатов е контузен и не може да помогне на отбора. Очакванията във футболната общественост са да загубим катастрофално.
Мачът е срещу Белгия и го печелим убедително с 2:0 и добра игра. Летящият старт ни класира на европейските финали в Португалия. Каквото и да говорим, това е последният силен мач на отбора като гост срещу сериозен съперник. Нямаме звезди тогава,но играем като колектив и с желание за победа.
Приликите с предстоящия мач с Ейре са доста
вторник, 24 март 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар