Новината, че Красимир Балъков поема Черноморец Бургас определено разтърси цяла футболна България. Как така елегантният и фин техник на терена и в същото време излъчваш европейски вид и още навлизащ в треньорската професия Бала даде своето съгласие да поеме бургаските „акули”.
Със сигурност завръщането на Балъков в българската футболна действителност е много добра новина за и без това намиращия се в окаяно състояние български футбол. Надеждата на всички е, че Краси ще вкара поне малко европейски вид и ще допринесе за промяната, въпреки че със сигурност ще се чувства като Дон Кихот срещу вятърните мелници и няма да му е лесно да пребори плявата и пошлостта, но е важно да запази европейското в себе си, защото трябва да продължава да се откроява от българската сивота.
Завръщането на Балъков е много силен рекламен удар за българския футбол, за което отново трябва да благодарим на Бала. Вярно, че треньорската му кариера стартира трудно, но той е доказал своята воля за победа и борба и е сигурно, че няма да се даде лесно и в треньорското поприще.
Шефовете на Черноморец и най-вече Митко Събев направиха невероятен удар, който ще донесе позитиви във всяко едно отношение. Бургаският отбор намери достоен заместник на Димитър Димитров – Херо, като за негов наследник взе треньор с европейски вид и виждане за играта. В бургаският отбор обаче, също трябва да имат предвид, че със сигурност на Балъков ще му бъде трудно и шефовете на „акулите” не трябва да започнат да го уволняват още след първата загуба. Плюс за Краси е, че ще има целия втори полусезон на разположение, за да опипа почвата, тъй като Черноморец не се бори почти за нищо и само магията на Бала може да закара отбора до пето-шесто място и евентуално Интертото.
Балъков ще се сблъска много бързо и с родната действителност и при първото гостуване в Петрич, Благоевград или Пловдив ще усети топлата любов на онези, които когато Бала бе с националната фланелка го тачеха, а сега съвсем нормално в стила на футболната игра ще го мразят и псуват.
Романтикът Красимир Балъков се завърна в българския футбол и задачата му да промени стандартите на играта в родната действителност определено не е лесна. Но, му прави чест, че не се скри и прие вярно повече от приятните финансови условия предложени му от бургаския клуб, но също така и не лесната цел, а именно да направи Черноморец един от отборите в България, който трябва в бъдеще да диктува футболната мода.
Името на Красимир Балъков винаги се свързва с победа, а от Бала в Бургас искат именно това, Черноморец да започне да побеждава.
сряда, 31 декември 2008 г.
вторник, 30 декември 2008 г.
Ще успее ли Рамос да спаси сезона за Реал?
Реал Мадрид за пореден път през последните години е в незавидно положение и отново бе направена традиционната треньорска смяна, която този път стана много бързо, а и заместник бе намерен бързо. Явно Калдерон и неговите съветници най-вече в лицето на Предраг Миятович дълго време се обмисля ли рокадата и ето го новият месия, който трябва да върне „кралското” и „балетично” излъчване на Реал Мадрид.
Хуанде Рамос определено има качествата да върне по-замрялото реноме на Реал, а и своето накалено изражение след престоя си в Тотнъм.
Със сигурност феновете на Реал искат да свързват името на Рамос с престоя му в Севиля, където той изгради невероятно боеспособен отбор, който впечатли не само Испания, но и цяла Европа с хубавата си игра, която бе демонстрирана на една много бърза скорост, която бе трудно уловима дори за големите европейски грандове, които срещаха сериозни затруднения, когато се изправеха срещу Севиля.
Между друго много от критиците на Хуанде Рамос твърдят, че той не би постигнал такива успехи в андалусийския отбор без Мончи, който е спортния директор на Севиля.
Рамос влоши реномето си с големия скандал, с който напусна Севиля, за да приеме големите пари на Тотнъм. Е, в Лондон Хуанде не успя да направи нищо чак толкова значимо освен да спечели Карлинг Къп, след което отново доста скандално напусна Тотнъм и остана без работа няколко седмици преди да бъде викнат по спешност в Реал Мадрид, за да запълни дупки.
В Реал нещата изглеждат трагични и Хуанде Рамос изглежда е точният човек, който може да вдигне отбора на крака. Въпросът е дали ще му бъде даден шанс да разкрие потенциала си или ще му се бъркат постоянно в работата, както бе в Тотнъм.
Последните седмици на декември показват, че Рамос няма да може сам да направи трансферите в клуба без да се допита до Миятович, който явно има много силно влияние пред Калдерон.
Първият скандал между Миятович и Рамос показва, че нещата в Реал Мадрид няма лесно да се променят. Другото, което вещае лоши дни е краткият договор, който подписа Хуанде, който е само до края на сезона.
Със сигурност Рамос поне е облекчен в едно отношение, че трябва да се концентрира главно върху представянето на отбора в Шампионската лига, тъй като за Купата на Краля „белия балет” отпадна позорна, а титлата в Примера изглежда безвъзвратно загубена, тъй като разликата с Барселона е 12 точки.
Рамос трябва да хвърли всичките си сили в Шампиоската лига, въпреки че спечелването на 10-и трофей в този турнир няма да стане никак лесно, като се има предвид отборите, които достигнаха до елиминационната фаза и първият съперник на Реал на осминафиналите – Ливърпул.
Все пак през май в Реал ще броят пилците, а шансовете на Рамос засега изглеждат 50-50.
Хуанде Рамос определено има качествата да върне по-замрялото реноме на Реал, а и своето накалено изражение след престоя си в Тотнъм.
Със сигурност феновете на Реал искат да свързват името на Рамос с престоя му в Севиля, където той изгради невероятно боеспособен отбор, който впечатли не само Испания, но и цяла Европа с хубавата си игра, която бе демонстрирана на една много бърза скорост, която бе трудно уловима дори за големите европейски грандове, които срещаха сериозни затруднения, когато се изправеха срещу Севиля.
Между друго много от критиците на Хуанде Рамос твърдят, че той не би постигнал такива успехи в андалусийския отбор без Мончи, който е спортния директор на Севиля.
Рамос влоши реномето си с големия скандал, с който напусна Севиля, за да приеме големите пари на Тотнъм. Е, в Лондон Хуанде не успя да направи нищо чак толкова значимо освен да спечели Карлинг Къп, след което отново доста скандално напусна Тотнъм и остана без работа няколко седмици преди да бъде викнат по спешност в Реал Мадрид, за да запълни дупки.
В Реал нещата изглеждат трагични и Хуанде Рамос изглежда е точният човек, който може да вдигне отбора на крака. Въпросът е дали ще му бъде даден шанс да разкрие потенциала си или ще му се бъркат постоянно в работата, както бе в Тотнъм.
Последните седмици на декември показват, че Рамос няма да може сам да направи трансферите в клуба без да се допита до Миятович, който явно има много силно влияние пред Калдерон.
Първият скандал между Миятович и Рамос показва, че нещата в Реал Мадрид няма лесно да се променят. Другото, което вещае лоши дни е краткият договор, който подписа Хуанде, който е само до края на сезона.
Със сигурност Рамос поне е облекчен в едно отношение, че трябва да се концентрира главно върху представянето на отбора в Шампионската лига, тъй като за Купата на Краля „белия балет” отпадна позорна, а титлата в Примера изглежда безвъзвратно загубена, тъй като разликата с Барселона е 12 точки.
Рамос трябва да хвърли всичките си сили в Шампиоската лига, въпреки че спечелването на 10-и трофей в този турнир няма да стане никак лесно, като се има предвид отборите, които достигнаха до елиминационната фаза и първият съперник на Реал на осминафиналите – Ливърпул.
Все пак през май в Реал ще броят пилците, а шансовете на Рамос засега изглеждат 50-50.
понеделник, 29 декември 2008 г.
Кога ще заработи планът на Венгер
Мениджърът на Арсенал Арсен Венгер е признат в откриването на таланти. Неговата политика в привличането на млади таланти, които се изграждат в отбора на „артилеристите” е продиктувана от не толкова големия финансов потенциал на клуба.
Проблем пред Венгер се явява това, че последния трофей на Арсенал датира от 2005 година и през последните три години „артилеристите” не са взели ръка, а най-голямото им постижение е финала в Шампионската лига през 2006 година.
Засега Венгер има желязно алиби, а именно, че почти всяко лято Арсенал се разделя с някой от най-големите си звезди и французинът всеки нов сезон прави нов отбор. Примери за това са последните две години, когато отборът бе напуснат от Анри, Хлеб и Фламини.
Въпреки всичко Венгер си е направил много добре сметката и скоро трябва да се видят и резултатите от неговите действия не само като финансови постъпления в касата на клуба от продадени футболисти, а и в трофеи, които ще се озоват в музея на Арсенал.
Арсен Венгер определено има в състава си едни от най-обещаващите млади таланти, някой от които вече се доказаха като Сеск Фабрегас, който спечели Европейското първенство с националния отбор на Испания.
Голямата задача, която стои пред Венгер е да направи своите млади таланти победители, а другият проблем пред французина е, че той трябва да изгради стабилна защита, което изглежда, че ще бъде много трудно, тъй като това е едно от най-слабите звена в моментния състав на „артилеристите”.
Със сигурност е само въпрос на време и търпение успехите отново да дойдат при Арсенал.
Проблем пред Венгер се явява това, че последния трофей на Арсенал датира от 2005 година и през последните три години „артилеристите” не са взели ръка, а най-голямото им постижение е финала в Шампионската лига през 2006 година.
Засега Венгер има желязно алиби, а именно, че почти всяко лято Арсенал се разделя с някой от най-големите си звезди и французинът всеки нов сезон прави нов отбор. Примери за това са последните две години, когато отборът бе напуснат от Анри, Хлеб и Фламини.
Въпреки всичко Венгер си е направил много добре сметката и скоро трябва да се видят и резултатите от неговите действия не само като финансови постъпления в касата на клуба от продадени футболисти, а и в трофеи, които ще се озоват в музея на Арсенал.
Арсен Венгер определено има в състава си едни от най-обещаващите млади таланти, някой от които вече се доказаха като Сеск Фабрегас, който спечели Европейското първенство с националния отбор на Испания.
Голямата задача, която стои пред Венгер е да направи своите млади таланти победители, а другият проблем пред французина е, че той трябва да изгради стабилна защита, което изглежда, че ще бъде много трудно, тъй като това е едно от най-слабите звена в моментния състав на „артилеристите”.
Със сигурност е само въпрос на време и търпение успехите отново да дойдат при Арсенал.
неделя, 28 декември 2008 г.
Астън Вила – новият диамант в Премиършип
Всички в Англия очакват с голямо нетърпение отборът, който ще разбие голямата четворка – Манчестър Юнайтед, Челси, Ливърпул и Арсенал. До преди началото на сезона в Премиършип всички се съмняваха, че това ще се случи скоро. Да, но нещата в елита на английския футбол изглежда ще се преобърнат и Астън Вила ще успее да разбие „голямата четворка”.
Амбициозният мениджър Мартин О’Нийл пристигна на „Вила Парк” преди две години и изглежда започна да изпълва плановете си в клуба на Астън Вила. О’Нийл е познат именно с големите си амбиции и с това, че не обича да се предава.
В началото на своя период начело на отбора от Бирмингам той бе критикуван както за представянето на отбора така и за трансферната политика, но ето, че тя даде резултати.
Вила разполага със състав от млади и добри футболисти, които през настоящия сезон демонстрират отличните си качества и дори впечатлиха специалист като Фабио Капело, който веднага обърна поглед към Агбонлахор и Ашли Йънг.
В отбора изграден от Мартин О’Нийл разбира се има и опитни и доказа ли се футболисти, като Мартин Лаурсен, Гарет Бари, Джон Карю, Рио-Кокър и най-хубавото е, че в хита на Премиършип се подвизава любимеца на ирландския мениджър Стилиян Петров, който също загатна за сериозния си потенциал е един от моторите на отбора.
Сериозен проблем пред Вила във втората половина на сезона може да се окаже фактът, че О’Нийл разчита главно на 13-14 футболисти и късата резервна скамейка все още ограничава потенциалът на отбора, но ирландецът е показал, че трансферната му политика е правилна и още през януари може да набави още едно-две класни попълнения, които ще направят Астън Вила още по-боеспособен тим.
Капитанът Гарет Бари постави ултиматум пред ръководството на клуба и Мартин О’Нийл, че ще продължи кариерата си на „Вила Парк” само при положение, че Астън Вила се класира за Шампионската лига. Това е голямата цел пред отбора през този сезон, но нейното постигане може да стане само чрез разбиване на голямата четворка. Е, бирмингамци са на път да го сторят.
Въпросът е дали диамантът наречен Астън Вила ще успее да заблести силно и потенциалът ще бъде развит. Дори отборът да не успее да се пребори да влезе в голямата четворка и да се класира за Шампионската лига базата за развитие е много добра и тя трябва да бъде поддържана и развита, защото Вила не трябва да се превръща в новите Евертън и Тотнъм, които след като не успяха да разбият четворката се върнаха в блатото на Премиършип и вече са доста далеч от първите четири.
Мартин О’Нийл е роден победител и Астън Вила има голямата чест да разбие прословутата голяма четворка в Премиършип. Въпрос на време е това да стане. Може би това ще стане още този сезон!?
Амбициозният мениджър Мартин О’Нийл пристигна на „Вила Парк” преди две години и изглежда започна да изпълва плановете си в клуба на Астън Вила. О’Нийл е познат именно с големите си амбиции и с това, че не обича да се предава.
В началото на своя период начело на отбора от Бирмингам той бе критикуван както за представянето на отбора така и за трансферната политика, но ето, че тя даде резултати.
Вила разполага със състав от млади и добри футболисти, които през настоящия сезон демонстрират отличните си качества и дори впечатлиха специалист като Фабио Капело, който веднага обърна поглед към Агбонлахор и Ашли Йънг.
В отбора изграден от Мартин О’Нийл разбира се има и опитни и доказа ли се футболисти, като Мартин Лаурсен, Гарет Бари, Джон Карю, Рио-Кокър и най-хубавото е, че в хита на Премиършип се подвизава любимеца на ирландския мениджър Стилиян Петров, който също загатна за сериозния си потенциал е един от моторите на отбора.
Сериозен проблем пред Вила във втората половина на сезона може да се окаже фактът, че О’Нийл разчита главно на 13-14 футболисти и късата резервна скамейка все още ограничава потенциалът на отбора, но ирландецът е показал, че трансферната му политика е правилна и още през януари може да набави още едно-две класни попълнения, които ще направят Астън Вила още по-боеспособен тим.
Капитанът Гарет Бари постави ултиматум пред ръководството на клуба и Мартин О’Нийл, че ще продължи кариерата си на „Вила Парк” само при положение, че Астън Вила се класира за Шампионската лига. Това е голямата цел пред отбора през този сезон, но нейното постигане може да стане само чрез разбиване на голямата четворка. Е, бирмингамци са на път да го сторят.
Въпросът е дали диамантът наречен Астън Вила ще успее да заблести силно и потенциалът ще бъде развит. Дори отборът да не успее да се пребори да влезе в голямата четворка и да се класира за Шампионската лига базата за развитие е много добра и тя трябва да бъде поддържана и развита, защото Вила не трябва да се превръща в новите Евертън и Тотнъм, които след като не успяха да разбият четворката се върнаха в блатото на Премиършип и вече са доста далеч от първите четири.
Мартин О’Нийл е роден победител и Астън Вила има голямата чест да разбие прословутата голяма четворка в Премиършип. Въпрос на време е това да стане. Може би това ще стане още този сезон!?
събота, 27 декември 2008 г.
Докъде се простират способностите на Барса
Барселона се представя невероятно от началото на сезона в Примера дивисион. Каталунците водят с 10 точки пред втория Севиля и пет месеца преди края изглежда, че няма кой да спре водения от Хосеп Гуардиола отбор по пътя към титлата.
Старта на Гуардиола не бе никак убедителен, нито обещаваш, но Лапорта прояви нормалното търпение за Западна Европа и не смени треньора след първите викове оставка, а му даде още няколко шанса, от които Пеп се възползва, а след това на „Ноу Камп” се появи магията.
Каталунците постигнаха две сериозни победи с по 6:1 срещу Спортинг Хихон и Атлетико Мадрид, като в същото време Барса стигна и до върха, но отново всички говореха, че когато дойдат мачовете на истината срешу Реал Мадрид, Валенсия, Виляреал и Севиля, корабът на Гуардиола ще потъне.
Вярно, че и теглената в началото на сезона програма бе отредила мачовете срещу тези четири големи и основни съперници на каталунците, Барселона да срещне в четири мача поред.
Меси, Ето’о и Анри обаче не се впечатлиха много от злите предсказания на недоброжелателите и първо сгънаха Севиля, след това на бързо се справиха с Валенсия, след което всички в Испания зачакаха „Ел Класико”.
Само, че този път „Ел Класико” не беше чак толкова класическо, защото единият отбор само се защитаваше все едно един срещу друг играят Барселона и Нумансия на „Ноу Камп”. Победата за каталунците бе постигната повече от жестоко срещу вечния съперник Реал Мадрид. Ето’о изпусна дузпа и то в последната третина на мача и в Реал помислиха, че ще си тръгнат с точка. Вече всички доволно потриваха ръце и броиха минутите до края на мача. Феновете на Реал бяха доволни, че отново няма да паднат от Барса, а каталунските запалянковци разочаровани, че отново няма да победят Реал. Да, но Ето’о вкара повече от измъчен гол, който прекърши Реал, а Меси заби последния пирон в ковчега на „кралете” и разликата между двата отбора набъбна на 12 точки. След това Барселона взе друга важна победа при гостуването на Виляреал и ето, че каталунците зимуват на върха и мислят за нова титла.
Най-важното заключение от мачовете до този момент в Примера дивисион е, че Барселона побеждава с голяма лекота съперниците си.
Въпросът е докога ще продължи тази хегемония на водения от Хосеп Гуардиола отбор и възможно ли е Барселона отново да разочарова недоброжелателите си, като изкара целия сезон в такова темпо на игра.
Факт е, че всички предпоставки затова са на лице, а голямата преднина в Примера дивисион дава възможност на Барселона да се хвърли сериозно и в борбата за Шампионската лига, където каталунците до този момент нямат сериозни проблеми.
Докъде се простират възможностите на Меси, Ето’о, Анри, Шави и компания? Всички си задават този въпрос.
Старта на Гуардиола не бе никак убедителен, нито обещаваш, но Лапорта прояви нормалното търпение за Западна Европа и не смени треньора след първите викове оставка, а му даде още няколко шанса, от които Пеп се възползва, а след това на „Ноу Камп” се появи магията.
Каталунците постигнаха две сериозни победи с по 6:1 срещу Спортинг Хихон и Атлетико Мадрид, като в същото време Барса стигна и до върха, но отново всички говореха, че когато дойдат мачовете на истината срешу Реал Мадрид, Валенсия, Виляреал и Севиля, корабът на Гуардиола ще потъне.
Вярно, че и теглената в началото на сезона програма бе отредила мачовете срещу тези четири големи и основни съперници на каталунците, Барселона да срещне в четири мача поред.
Меси, Ето’о и Анри обаче не се впечатлиха много от злите предсказания на недоброжелателите и първо сгънаха Севиля, след това на бързо се справиха с Валенсия, след което всички в Испания зачакаха „Ел Класико”.
Само, че този път „Ел Класико” не беше чак толкова класическо, защото единият отбор само се защитаваше все едно един срещу друг играят Барселона и Нумансия на „Ноу Камп”. Победата за каталунците бе постигната повече от жестоко срещу вечния съперник Реал Мадрид. Ето’о изпусна дузпа и то в последната третина на мача и в Реал помислиха, че ще си тръгнат с точка. Вече всички доволно потриваха ръце и броиха минутите до края на мача. Феновете на Реал бяха доволни, че отново няма да паднат от Барса, а каталунските запалянковци разочаровани, че отново няма да победят Реал. Да, но Ето’о вкара повече от измъчен гол, който прекърши Реал, а Меси заби последния пирон в ковчега на „кралете” и разликата между двата отбора набъбна на 12 точки. След това Барселона взе друга важна победа при гостуването на Виляреал и ето, че каталунците зимуват на върха и мислят за нова титла.
Най-важното заключение от мачовете до този момент в Примера дивисион е, че Барселона побеждава с голяма лекота съперниците си.
Въпросът е докога ще продължи тази хегемония на водения от Хосеп Гуардиола отбор и възможно ли е Барселона отново да разочарова недоброжелателите си, като изкара целия сезон в такова темпо на игра.
Факт е, че всички предпоставки затова са на лице, а голямата преднина в Примера дивисион дава възможност на Барселона да се хвърли сериозно и в борбата за Шампионската лига, където каталунците до този момент нямат сериозни проблеми.
Докъде се простират възможностите на Меси, Ето’о, Анри, Шави и компания? Всички си задават този въпрос.
петък, 26 декември 2008 г.
Грехота е гаврата с Ботев
Грехота е гаврата, която се прави от началото на новия сезон с един от най-великите отбори в България – Ботев Пловдив.
Всичко скандали и глупости, които се разиграха през последните месеци доказаха само колко на зле отива българския футбол и как държавата изобщо не се интересува от случващото се.
Димитър Христолов явно не иска да направи нищо с Ботев, а само да изкарва пари покрай отбора, което само той знае как го прави сега „канарчетата” са в опасна близост до зоната на изпадащите и няма да е изненада, ако нещата в клуба не се стабилизират един от най-великите отбори в историята на българския футбол да се озове в Б група, което ще е загуба, както за българския футбол, така и за града и най-странното е, че кметът гледа отстрани безпомощното страдание на отбора и верните му фенове. Е, такова нещо се случи преди година в Стара Загора с друга марка на българския футбол Берое.
Ясно е, че Ботев е частно дружество и собственикът сам решава какво да прави, но никъде по света няма такива президенти като българските, които държат клубовете само, за да перат пари и да издържат семействата си. Но в същност за какво говори, та това е България и всичко в тази държава се приема нормално.
Най-трагичното е, че с името на Ботев се гаври бизнесмен с недоказани финансови средства, които смее да се нарича президент, но изключително много много рядко стъпва на домакинските мачове, защото е заплашен от линч.
Още по-смехотворно звучат имената на евентуалните купувачи на контролния пакет акции в клуба – Ирена Кръстева и Дилян Пеевски, които са доверени хора на Ахмед Доган и ДПС, които най-малко си направиха страхотен ПР на гърба на феновете и името на Ботев.
Христо Ботев е искал да освободи своята родина България от турско робство. Мечтаел е да види родината си свободна без никакво влияние от чужди сили.
Феновете на ПФК Ботев Пловдив също искат да видят своя отбор без тези, които се гаврят в момента и си правят ПР за нечия друга сметка.
Дано, съвсем скоро видим Ботев без Христолов, Кръстева и Пеевски, защото само без тези трима хора, които нищо не разбират от футбол и спорт, а само гледат откъде да откраднат повече пари, Ботев има бъдеще.
Всичко скандали и глупости, които се разиграха през последните месеци доказаха само колко на зле отива българския футбол и как държавата изобщо не се интересува от случващото се.
Димитър Христолов явно не иска да направи нищо с Ботев, а само да изкарва пари покрай отбора, което само той знае как го прави сега „канарчетата” са в опасна близост до зоната на изпадащите и няма да е изненада, ако нещата в клуба не се стабилизират един от най-великите отбори в историята на българския футбол да се озове в Б група, което ще е загуба, както за българския футбол, така и за града и най-странното е, че кметът гледа отстрани безпомощното страдание на отбора и верните му фенове. Е, такова нещо се случи преди година в Стара Загора с друга марка на българския футбол Берое.
Ясно е, че Ботев е частно дружество и собственикът сам решава какво да прави, но никъде по света няма такива президенти като българските, които държат клубовете само, за да перат пари и да издържат семействата си. Но в същност за какво говори, та това е България и всичко в тази държава се приема нормално.
Най-трагичното е, че с името на Ботев се гаври бизнесмен с недоказани финансови средства, които смее да се нарича президент, но изключително много много рядко стъпва на домакинските мачове, защото е заплашен от линч.
Още по-смехотворно звучат имената на евентуалните купувачи на контролния пакет акции в клуба – Ирена Кръстева и Дилян Пеевски, които са доверени хора на Ахмед Доган и ДПС, които най-малко си направиха страхотен ПР на гърба на феновете и името на Ботев.
Христо Ботев е искал да освободи своята родина България от турско робство. Мечтаел е да види родината си свободна без никакво влияние от чужди сили.
Феновете на ПФК Ботев Пловдив също искат да видят своя отбор без тези, които се гаврят в момента и си правят ПР за нечия друга сметка.
Дано, съвсем скоро видим Ботев без Христолов, Кръстева и Пеевски, защото само без тези трима хора, които нищо не разбират от футбол и спорт, а само гледат откъде да откраднат повече пари, Ботев има бъдеще.
четвъртък, 25 декември 2008 г.
Специалния Интер
През новия сезон Интер изглежда повече от Специално. И как няма да е така, след като прословутият скандален португалец Жозе Моуриньо застана начело на отбора. С този ход президентът на „нерадзурите” Масимо Морати вкара невероятен блясък.
Моуриньо е доказан специалист, но освен това в себе си той има блясъкът на звезда, а също така и характера на португалски матадор, който ако бъде разпален може да се взриви и да стане много много горещо около него.
Морати уцели в десятката с това, че взе Моуриньо. Той е човек, който със сигурност е вдигнал рейтинга на Интер и кара медиите в цяла Европа вече постоянно да пишат за Интер. Неговият „зъл” характер още повече вдига рейтинга на отбора, който води. Така, че от комерсиална гледна точка Интер се превърна в Специален.
При Специалния Интер върви повече от убедително. В шампионата освен загубата от Милан, Моуриньо и неговият отбор не могат да бъдат с нищо упрекнати. „Нерадзурите” отсега се виждат като шампиони с аванса, който имат пред своите големи съперници от Ювентус и Милан.
В Шампионската лига Интер доста изненадващо направи няколко малки грешки, но се класира за осминафиналите, където ще се изправи срещу Манчестър Юнайтед и в същност това наистина е голямото предизвикателство пред отбора от Милано и Специалния. Морати взе Моуриньо именно с целта да бъде спечелена Шампионската лига, която е блян за Интер от няколко години.
В голяма степен Морати изпълни и трансферните искания на бившия мениджър на Челси, след като в отбора бяха взети Мансини, Куарешма и Мунтари. Все още може би се очаква да бъде взета някоя голяма звезда в Интер, но това надали ще стане факт, като се има предвид, че Моуриньо не обича да има големи звезди в отборите, в които води. Пример затова е Челси, където той не взе нито една супер звезда, а след като Роман Абрамович закара на „Стамфорд Бридж” Балак и Шевченко обстановката в тима стана много напрегната.
Може би и именно затова Морати се спря на Моуриньо, тъй като португалецът не дава големи суми за трансфери, което съвпада и с желаната политика от президента на Интер.
Големият въпрос пред Специалния Моуриньо е ще успее ли отново да завоюва трофея в Шампионската лига, след като това стори с Порто.
Моуриньо се провали в опита си да спечели най-комерсиалния турнир с Челси, след като му бе даден шанс от три сезона и именно това му изяде глава. Морати по принцип се слави с това, че няма голямо търпение към треньорите и Жозе надали ще има три сезона, за да триумфира в лигата.
Този сезон изглежда повече от Специален за Специалния и Специалния Интер. Финалът за Шампионската лига е в Рим и един финал и трофей ще е голям подарък за Морати, а и жребият даде голям шанс на Моуриньо отново да накаже големия си съперник от Манчестър Юнайтед и вечно каращия му се Сър Алекс Фъргюсън и това е само първата крачка към финала, защото след това Моуриньо може да срещне още отбори, на които има да си връща – например Челси.
Моуриньо е доказан специалист, но освен това в себе си той има блясъкът на звезда, а също така и характера на португалски матадор, който ако бъде разпален може да се взриви и да стане много много горещо около него.
Морати уцели в десятката с това, че взе Моуриньо. Той е човек, който със сигурност е вдигнал рейтинга на Интер и кара медиите в цяла Европа вече постоянно да пишат за Интер. Неговият „зъл” характер още повече вдига рейтинга на отбора, който води. Така, че от комерсиална гледна точка Интер се превърна в Специален.
При Специалния Интер върви повече от убедително. В шампионата освен загубата от Милан, Моуриньо и неговият отбор не могат да бъдат с нищо упрекнати. „Нерадзурите” отсега се виждат като шампиони с аванса, който имат пред своите големи съперници от Ювентус и Милан.
В Шампионската лига Интер доста изненадващо направи няколко малки грешки, но се класира за осминафиналите, където ще се изправи срещу Манчестър Юнайтед и в същност това наистина е голямото предизвикателство пред отбора от Милано и Специалния. Морати взе Моуриньо именно с целта да бъде спечелена Шампионската лига, която е блян за Интер от няколко години.
В голяма степен Морати изпълни и трансферните искания на бившия мениджър на Челси, след като в отбора бяха взети Мансини, Куарешма и Мунтари. Все още може би се очаква да бъде взета някоя голяма звезда в Интер, но това надали ще стане факт, като се има предвид, че Моуриньо не обича да има големи звезди в отборите, в които води. Пример затова е Челси, където той не взе нито една супер звезда, а след като Роман Абрамович закара на „Стамфорд Бридж” Балак и Шевченко обстановката в тима стана много напрегната.
Може би и именно затова Морати се спря на Моуриньо, тъй като португалецът не дава големи суми за трансфери, което съвпада и с желаната политика от президента на Интер.
Големият въпрос пред Специалния Моуриньо е ще успее ли отново да завоюва трофея в Шампионската лига, след като това стори с Порто.
Моуриньо се провали в опита си да спечели най-комерсиалния турнир с Челси, след като му бе даден шанс от три сезона и именно това му изяде глава. Морати по принцип се слави с това, че няма голямо търпение към треньорите и Жозе надали ще има три сезона, за да триумфира в лигата.
Този сезон изглежда повече от Специален за Специалния и Специалния Интер. Финалът за Шампионската лига е в Рим и един финал и трофей ще е голям подарък за Морати, а и жребият даде голям шанс на Моуриньо отново да накаже големия си съперник от Манчестър Юнайтед и вечно каращия му се Сър Алекс Фъргюсън и това е само първата крачка към финала, защото след това Моуриньо може да срещне още отбори, на които има да си връща – например Челси.
сряда, 24 декември 2008 г.
Милан – футболен клуб или магазин, от който се чака задължителна печалба
Милан определено е един от най-великите отбори в Европа и това е неуспорим факт. Но през последните две години и най-вече през последните шест месеца обичаният от толкова много фенове отбора заприлича не толкова на футболен клуб, а на магазин, който задължително в края на годината трябва да излезе на печалба независимо от това дали е спечелил някой трофей.
В Милан бяха привлечени Шевченко, Роналдиньо и Бекъм, което в добрите им години би създадало невероятна сплав между едни от футболистите, които със сигурност ще останат в първите редове на световната история по футбол.
Само, че тези тримата сега повече разхождат фланелката на терена и прибират пари като за последно, за да уредят живота си за в бъдеще.
Милан се представя трагично втори поред сезон и най-вероятно в Италия ще остане без нищо, а в Европа се подвизава в една непозната част за „росонерите” наречена турнир за Купата на УЕФА, където отборът на Силвио Берлускони може и да триумфира, но това не е никак гарантирано.
Именно Силвио Берлускони, като че ли стои главно зад провалите на отбора. Изглежда, че в момента на него не му се занимава много с футбол, тъй като има далеч по-важната задача да води политиката на Италия към светли бъднини.
Милан прилича много на Реал Мадрид в периода, в който Зидан, отново Бекъм и другите вече прехвърлили апогея на кариерата си футболисти провалиха „белия балет” и той заприлича повече на цирк, отколкото на футболен отбор.
При „росонерите” е на лице същото положение. Бекъм отново е в цирковата трупа, а с него са още Роналдиньо, който изглежда е свършен за големия футбол, Кака, който все по-често получава контузии, добрия стар небелобрад старец Зеедорф и още куп вярно доказа ли се старчоци, но на които времето отдавна им е минало. Е, има и лека светлина, но по-скоро мъждукане.
В началото на сезона бях готов да заложа, че вече е време Милан да стане шампион. Да, но хубаво, че не го направих, защото с девет точки пасив от големия съперник Интер, „росонерите” отново за пета поредна година ще остане без ръка в Калчото, което е голям удар по-високите амбиции и хвърлените средства за такъв клуб от ранга на Милан.
Все пак Берлускони със сигурност ще прибере сериозни средства от продажбата на фланелки с името на Роналдиньо, Шевченко и Дейвид Бекъм. Със сигурност от финансова гледна точка привличането на тримата си е струвало, но феновете искат не само да носят екипите на любимците си по време на мачовете на Милан, а и те да ги радват и да започнат да печелят.
Въпрос на време е Силвио Берлускони отново да хвърли един поглед към любимия си отбор Милан и да го вкара в релси и той да започне да побеждава.
В Милан бяха привлечени Шевченко, Роналдиньо и Бекъм, което в добрите им години би създадало невероятна сплав между едни от футболистите, които със сигурност ще останат в първите редове на световната история по футбол.
Само, че тези тримата сега повече разхождат фланелката на терена и прибират пари като за последно, за да уредят живота си за в бъдеще.
Милан се представя трагично втори поред сезон и най-вероятно в Италия ще остане без нищо, а в Европа се подвизава в една непозната част за „росонерите” наречена турнир за Купата на УЕФА, където отборът на Силвио Берлускони може и да триумфира, но това не е никак гарантирано.
Именно Силвио Берлускони, като че ли стои главно зад провалите на отбора. Изглежда, че в момента на него не му се занимава много с футбол, тъй като има далеч по-важната задача да води политиката на Италия към светли бъднини.
Милан прилича много на Реал Мадрид в периода, в който Зидан, отново Бекъм и другите вече прехвърлили апогея на кариерата си футболисти провалиха „белия балет” и той заприлича повече на цирк, отколкото на футболен отбор.
При „росонерите” е на лице същото положение. Бекъм отново е в цирковата трупа, а с него са още Роналдиньо, който изглежда е свършен за големия футбол, Кака, който все по-често получава контузии, добрия стар небелобрад старец Зеедорф и още куп вярно доказа ли се старчоци, но на които времето отдавна им е минало. Е, има и лека светлина, но по-скоро мъждукане.
В началото на сезона бях готов да заложа, че вече е време Милан да стане шампион. Да, но хубаво, че не го направих, защото с девет точки пасив от големия съперник Интер, „росонерите” отново за пета поредна година ще остане без ръка в Калчото, което е голям удар по-високите амбиции и хвърлените средства за такъв клуб от ранга на Милан.
Все пак Берлускони със сигурност ще прибере сериозни средства от продажбата на фланелки с името на Роналдиньо, Шевченко и Дейвид Бекъм. Със сигурност от финансова гледна точка привличането на тримата си е струвало, но феновете искат не само да носят екипите на любимците си по време на мачовете на Милан, а и те да ги радват и да започнат да печелят.
Въпрос на време е Силвио Берлускони отново да хвърли един поглед към любимия си отбор Милан и да го вкара в релси и той да започне да побеждава.
В машината на Челси има нещо сбъркано
През последните години, откакто собственик на Челси стана Роман Абрамович, клубът от Лондон винаги има големи амбиции като разбира се най-значимата е да спечели Шампионската лига. Само, че от началото на новия сезон, откакто начело на Челси е Луиш Фелипе Сколари като че ли нещата боксуват сериозно и не се вижда как тима ще излезе от тази заплетена ситуация.
За проблемите в клуба може би има основна роля и треньорската рокада, която бе извършена и Аврам Грант бе отстранен. Това бе много интересен ход от страна на Абрамович, като се имаше предвид, че всички твърдяха, че евреинът е много близък на Роман.
На всичко отгоре Грант върна хъсът в играта на лондончани. Всички започнаха да играят като колектив и именно това ги направи основен конкурент на Манчестър Юнайтед за титлата, а и на финала за Шампионската лига в Москва отново срещу „червените дяволи”.
Може би Джон Тери, ако не беше пропуснал решаващата дузпа в руската столица Грант щеше да продължава да е начело на „сините” и те да мачкат в Премиършип, но това са само предположения.
Сколари бе посрещнат като месия и началото наистина бе обещаващо. Челси играеше атрактивно белеше над три гола на мач и се заговори за ерата на Луиш Фелипе Сколари. Да, но тези мачове бяха главно срещу отбори от по-долната част на таблицата.
Когато настъпиха първите сериозни мачове на Челси се видя, че тактиката на Сколари не е много удачна за английския футбол, защото владеенето на топката не означава, че ще спечелиш задължително даден мач. На „Стамфорд Бридж” Челси развали рекорда си от мачове без загуба на своя стадион срещу Ливърпул. Последва нова издънка срещу Арсенал, като в първото голямо дерби Челси направи хикс с Ман Юнайтед.
И, тук идва на ред големия въпрос, дали Сколари може да печели големите мачове и изобщо става ли да води клубен отбор.
Тези два въпроса ще получат отговор в края на сезона. Обикновенно тогава Абрамович брои трофеите и взима главите на наставниците по подобен на българските президенти пример.
Засега Челси боксува и това е видно. Лондончани продължават да са на точка зад Ливърпул, въпреки че вече можеха да са с няколко пред мърсисайдци. Надеждата е, че когато в игра се върнат Есиен и Карвальо играта ще се стабилизира и по-тръгне, но засега Сколари се лута и търси верния вариант, чрез който отборът ще тръгне нагоре.
За проблемите в клуба може би има основна роля и треньорската рокада, която бе извършена и Аврам Грант бе отстранен. Това бе много интересен ход от страна на Абрамович, като се имаше предвид, че всички твърдяха, че евреинът е много близък на Роман.
На всичко отгоре Грант върна хъсът в играта на лондончани. Всички започнаха да играят като колектив и именно това ги направи основен конкурент на Манчестър Юнайтед за титлата, а и на финала за Шампионската лига в Москва отново срещу „червените дяволи”.
Може би Джон Тери, ако не беше пропуснал решаващата дузпа в руската столица Грант щеше да продължава да е начело на „сините” и те да мачкат в Премиършип, но това са само предположения.
Сколари бе посрещнат като месия и началото наистина бе обещаващо. Челси играеше атрактивно белеше над три гола на мач и се заговори за ерата на Луиш Фелипе Сколари. Да, но тези мачове бяха главно срещу отбори от по-долната част на таблицата.
Когато настъпиха първите сериозни мачове на Челси се видя, че тактиката на Сколари не е много удачна за английския футбол, защото владеенето на топката не означава, че ще спечелиш задължително даден мач. На „Стамфорд Бридж” Челси развали рекорда си от мачове без загуба на своя стадион срещу Ливърпул. Последва нова издънка срещу Арсенал, като в първото голямо дерби Челси направи хикс с Ман Юнайтед.
И, тук идва на ред големия въпрос, дали Сколари може да печели големите мачове и изобщо става ли да води клубен отбор.
Тези два въпроса ще получат отговор в края на сезона. Обикновенно тогава Абрамович брои трофеите и взима главите на наставниците по подобен на българските президенти пример.
Засега Челси боксува и това е видно. Лондончани продължават да са на точка зад Ливърпул, въпреки че вече можеха да са с няколко пред мърсисайдци. Надеждата е, че когато в игра се върнат Есиен и Карвальо играта ще се стабилизира и по-тръгне, но засега Сколари се лута и търси верния вариант, чрез който отборът ще тръгне нагоре.
Абонамент за:
Публикации (Atom)