Новината, че Красимир Балъков поема Черноморец Бургас определено разтърси цяла футболна България. Как така елегантният и фин техник на терена и в същото време излъчваш европейски вид и още навлизащ в треньорската професия Бала даде своето съгласие да поеме бургаските „акули”.
Със сигурност завръщането на Балъков в българската футболна действителност е много добра новина за и без това намиращия се в окаяно състояние български футбол. Надеждата на всички е, че Краси ще вкара поне малко европейски вид и ще допринесе за промяната, въпреки че със сигурност ще се чувства като Дон Кихот срещу вятърните мелници и няма да му е лесно да пребори плявата и пошлостта, но е важно да запази европейското в себе си, защото трябва да продължава да се откроява от българската сивота.
Завръщането на Балъков е много силен рекламен удар за българския футбол, за което отново трябва да благодарим на Бала. Вярно, че треньорската му кариера стартира трудно, но той е доказал своята воля за победа и борба и е сигурно, че няма да се даде лесно и в треньорското поприще.
Шефовете на Черноморец и най-вече Митко Събев направиха невероятен удар, който ще донесе позитиви във всяко едно отношение. Бургаският отбор намери достоен заместник на Димитър Димитров – Херо, като за негов наследник взе треньор с европейски вид и виждане за играта. В бургаският отбор обаче, също трябва да имат предвид, че със сигурност на Балъков ще му бъде трудно и шефовете на „акулите” не трябва да започнат да го уволняват още след първата загуба. Плюс за Краси е, че ще има целия втори полусезон на разположение, за да опипа почвата, тъй като Черноморец не се бори почти за нищо и само магията на Бала може да закара отбора до пето-шесто място и евентуално Интертото.
Балъков ще се сблъска много бързо и с родната действителност и при първото гостуване в Петрич, Благоевград или Пловдив ще усети топлата любов на онези, които когато Бала бе с националната фланелка го тачеха, а сега съвсем нормално в стила на футболната игра ще го мразят и псуват.
Романтикът Красимир Балъков се завърна в българския футбол и задачата му да промени стандартите на играта в родната действителност определено не е лесна. Но, му прави чест, че не се скри и прие вярно повече от приятните финансови условия предложени му от бургаския клуб, но също така и не лесната цел, а именно да направи Черноморец един от отборите в България, който трябва в бъдеще да диктува футболната мода.
Името на Красимир Балъков винаги се свързва с победа, а от Бала в Бургас искат именно това, Черноморец да започне да побеждава.
сряда, 31 декември 2008 г.
вторник, 30 декември 2008 г.
Ще успее ли Рамос да спаси сезона за Реал?
Реал Мадрид за пореден път през последните години е в незавидно положение и отново бе направена традиционната треньорска смяна, която този път стана много бързо, а и заместник бе намерен бързо. Явно Калдерон и неговите съветници най-вече в лицето на Предраг Миятович дълго време се обмисля ли рокадата и ето го новият месия, който трябва да върне „кралското” и „балетично” излъчване на Реал Мадрид.
Хуанде Рамос определено има качествата да върне по-замрялото реноме на Реал, а и своето накалено изражение след престоя си в Тотнъм.
Със сигурност феновете на Реал искат да свързват името на Рамос с престоя му в Севиля, където той изгради невероятно боеспособен отбор, който впечатли не само Испания, но и цяла Европа с хубавата си игра, която бе демонстрирана на една много бърза скорост, която бе трудно уловима дори за големите европейски грандове, които срещаха сериозни затруднения, когато се изправеха срещу Севиля.
Между друго много от критиците на Хуанде Рамос твърдят, че той не би постигнал такива успехи в андалусийския отбор без Мончи, който е спортния директор на Севиля.
Рамос влоши реномето си с големия скандал, с който напусна Севиля, за да приеме големите пари на Тотнъм. Е, в Лондон Хуанде не успя да направи нищо чак толкова значимо освен да спечели Карлинг Къп, след което отново доста скандално напусна Тотнъм и остана без работа няколко седмици преди да бъде викнат по спешност в Реал Мадрид, за да запълни дупки.
В Реал нещата изглеждат трагични и Хуанде Рамос изглежда е точният човек, който може да вдигне отбора на крака. Въпросът е дали ще му бъде даден шанс да разкрие потенциала си или ще му се бъркат постоянно в работата, както бе в Тотнъм.
Последните седмици на декември показват, че Рамос няма да може сам да направи трансферите в клуба без да се допита до Миятович, който явно има много силно влияние пред Калдерон.
Първият скандал между Миятович и Рамос показва, че нещата в Реал Мадрид няма лесно да се променят. Другото, което вещае лоши дни е краткият договор, който подписа Хуанде, който е само до края на сезона.
Със сигурност Рамос поне е облекчен в едно отношение, че трябва да се концентрира главно върху представянето на отбора в Шампионската лига, тъй като за Купата на Краля „белия балет” отпадна позорна, а титлата в Примера изглежда безвъзвратно загубена, тъй като разликата с Барселона е 12 точки.
Рамос трябва да хвърли всичките си сили в Шампиоската лига, въпреки че спечелването на 10-и трофей в този турнир няма да стане никак лесно, като се има предвид отборите, които достигнаха до елиминационната фаза и първият съперник на Реал на осминафиналите – Ливърпул.
Все пак през май в Реал ще броят пилците, а шансовете на Рамос засега изглеждат 50-50.
Хуанде Рамос определено има качествата да върне по-замрялото реноме на Реал, а и своето накалено изражение след престоя си в Тотнъм.
Със сигурност феновете на Реал искат да свързват името на Рамос с престоя му в Севиля, където той изгради невероятно боеспособен отбор, който впечатли не само Испания, но и цяла Европа с хубавата си игра, която бе демонстрирана на една много бърза скорост, която бе трудно уловима дори за големите европейски грандове, които срещаха сериозни затруднения, когато се изправеха срещу Севиля.
Между друго много от критиците на Хуанде Рамос твърдят, че той не би постигнал такива успехи в андалусийския отбор без Мончи, който е спортния директор на Севиля.
Рамос влоши реномето си с големия скандал, с който напусна Севиля, за да приеме големите пари на Тотнъм. Е, в Лондон Хуанде не успя да направи нищо чак толкова значимо освен да спечели Карлинг Къп, след което отново доста скандално напусна Тотнъм и остана без работа няколко седмици преди да бъде викнат по спешност в Реал Мадрид, за да запълни дупки.
В Реал нещата изглеждат трагични и Хуанде Рамос изглежда е точният човек, който може да вдигне отбора на крака. Въпросът е дали ще му бъде даден шанс да разкрие потенциала си или ще му се бъркат постоянно в работата, както бе в Тотнъм.
Последните седмици на декември показват, че Рамос няма да може сам да направи трансферите в клуба без да се допита до Миятович, който явно има много силно влияние пред Калдерон.
Първият скандал между Миятович и Рамос показва, че нещата в Реал Мадрид няма лесно да се променят. Другото, което вещае лоши дни е краткият договор, който подписа Хуанде, който е само до края на сезона.
Със сигурност Рамос поне е облекчен в едно отношение, че трябва да се концентрира главно върху представянето на отбора в Шампионската лига, тъй като за Купата на Краля „белия балет” отпадна позорна, а титлата в Примера изглежда безвъзвратно загубена, тъй като разликата с Барселона е 12 точки.
Рамос трябва да хвърли всичките си сили в Шампиоската лига, въпреки че спечелването на 10-и трофей в този турнир няма да стане никак лесно, като се има предвид отборите, които достигнаха до елиминационната фаза и първият съперник на Реал на осминафиналите – Ливърпул.
Все пак през май в Реал ще броят пилците, а шансовете на Рамос засега изглеждат 50-50.
понеделник, 29 декември 2008 г.
Кога ще заработи планът на Венгер
Мениджърът на Арсенал Арсен Венгер е признат в откриването на таланти. Неговата политика в привличането на млади таланти, които се изграждат в отбора на „артилеристите” е продиктувана от не толкова големия финансов потенциал на клуба.
Проблем пред Венгер се явява това, че последния трофей на Арсенал датира от 2005 година и през последните три години „артилеристите” не са взели ръка, а най-голямото им постижение е финала в Шампионската лига през 2006 година.
Засега Венгер има желязно алиби, а именно, че почти всяко лято Арсенал се разделя с някой от най-големите си звезди и французинът всеки нов сезон прави нов отбор. Примери за това са последните две години, когато отборът бе напуснат от Анри, Хлеб и Фламини.
Въпреки всичко Венгер си е направил много добре сметката и скоро трябва да се видят и резултатите от неговите действия не само като финансови постъпления в касата на клуба от продадени футболисти, а и в трофеи, които ще се озоват в музея на Арсенал.
Арсен Венгер определено има в състава си едни от най-обещаващите млади таланти, някой от които вече се доказаха като Сеск Фабрегас, който спечели Европейското първенство с националния отбор на Испания.
Голямата задача, която стои пред Венгер е да направи своите млади таланти победители, а другият проблем пред французина е, че той трябва да изгради стабилна защита, което изглежда, че ще бъде много трудно, тъй като това е едно от най-слабите звена в моментния състав на „артилеристите”.
Със сигурност е само въпрос на време и търпение успехите отново да дойдат при Арсенал.
Проблем пред Венгер се явява това, че последния трофей на Арсенал датира от 2005 година и през последните три години „артилеристите” не са взели ръка, а най-голямото им постижение е финала в Шампионската лига през 2006 година.
Засега Венгер има желязно алиби, а именно, че почти всяко лято Арсенал се разделя с някой от най-големите си звезди и французинът всеки нов сезон прави нов отбор. Примери за това са последните две години, когато отборът бе напуснат от Анри, Хлеб и Фламини.
Въпреки всичко Венгер си е направил много добре сметката и скоро трябва да се видят и резултатите от неговите действия не само като финансови постъпления в касата на клуба от продадени футболисти, а и в трофеи, които ще се озоват в музея на Арсенал.
Арсен Венгер определено има в състава си едни от най-обещаващите млади таланти, някой от които вече се доказаха като Сеск Фабрегас, който спечели Европейското първенство с националния отбор на Испания.
Голямата задача, която стои пред Венгер е да направи своите млади таланти победители, а другият проблем пред французина е, че той трябва да изгради стабилна защита, което изглежда, че ще бъде много трудно, тъй като това е едно от най-слабите звена в моментния състав на „артилеристите”.
Със сигурност е само въпрос на време и търпение успехите отново да дойдат при Арсенал.
неделя, 28 декември 2008 г.
Астън Вила – новият диамант в Премиършип
Всички в Англия очакват с голямо нетърпение отборът, който ще разбие голямата четворка – Манчестър Юнайтед, Челси, Ливърпул и Арсенал. До преди началото на сезона в Премиършип всички се съмняваха, че това ще се случи скоро. Да, но нещата в елита на английския футбол изглежда ще се преобърнат и Астън Вила ще успее да разбие „голямата четворка”.
Амбициозният мениджър Мартин О’Нийл пристигна на „Вила Парк” преди две години и изглежда започна да изпълва плановете си в клуба на Астън Вила. О’Нийл е познат именно с големите си амбиции и с това, че не обича да се предава.
В началото на своя период начело на отбора от Бирмингам той бе критикуван както за представянето на отбора така и за трансферната политика, но ето, че тя даде резултати.
Вила разполага със състав от млади и добри футболисти, които през настоящия сезон демонстрират отличните си качества и дори впечатлиха специалист като Фабио Капело, който веднага обърна поглед към Агбонлахор и Ашли Йънг.
В отбора изграден от Мартин О’Нийл разбира се има и опитни и доказа ли се футболисти, като Мартин Лаурсен, Гарет Бари, Джон Карю, Рио-Кокър и най-хубавото е, че в хита на Премиършип се подвизава любимеца на ирландския мениджър Стилиян Петров, който също загатна за сериозния си потенциал е един от моторите на отбора.
Сериозен проблем пред Вила във втората половина на сезона може да се окаже фактът, че О’Нийл разчита главно на 13-14 футболисти и късата резервна скамейка все още ограничава потенциалът на отбора, но ирландецът е показал, че трансферната му политика е правилна и още през януари може да набави още едно-две класни попълнения, които ще направят Астън Вила още по-боеспособен тим.
Капитанът Гарет Бари постави ултиматум пред ръководството на клуба и Мартин О’Нийл, че ще продължи кариерата си на „Вила Парк” само при положение, че Астън Вила се класира за Шампионската лига. Това е голямата цел пред отбора през този сезон, но нейното постигане може да стане само чрез разбиване на голямата четворка. Е, бирмингамци са на път да го сторят.
Въпросът е дали диамантът наречен Астън Вила ще успее да заблести силно и потенциалът ще бъде развит. Дори отборът да не успее да се пребори да влезе в голямата четворка и да се класира за Шампионската лига базата за развитие е много добра и тя трябва да бъде поддържана и развита, защото Вила не трябва да се превръща в новите Евертън и Тотнъм, които след като не успяха да разбият четворката се върнаха в блатото на Премиършип и вече са доста далеч от първите четири.
Мартин О’Нийл е роден победител и Астън Вила има голямата чест да разбие прословутата голяма четворка в Премиършип. Въпрос на време е това да стане. Може би това ще стане още този сезон!?
Амбициозният мениджър Мартин О’Нийл пристигна на „Вила Парк” преди две години и изглежда започна да изпълва плановете си в клуба на Астън Вила. О’Нийл е познат именно с големите си амбиции и с това, че не обича да се предава.
В началото на своя период начело на отбора от Бирмингам той бе критикуван както за представянето на отбора така и за трансферната политика, но ето, че тя даде резултати.
Вила разполага със състав от млади и добри футболисти, които през настоящия сезон демонстрират отличните си качества и дори впечатлиха специалист като Фабио Капело, който веднага обърна поглед към Агбонлахор и Ашли Йънг.
В отбора изграден от Мартин О’Нийл разбира се има и опитни и доказа ли се футболисти, като Мартин Лаурсен, Гарет Бари, Джон Карю, Рио-Кокър и най-хубавото е, че в хита на Премиършип се подвизава любимеца на ирландския мениджър Стилиян Петров, който също загатна за сериозния си потенциал е един от моторите на отбора.
Сериозен проблем пред Вила във втората половина на сезона може да се окаже фактът, че О’Нийл разчита главно на 13-14 футболисти и късата резервна скамейка все още ограничава потенциалът на отбора, но ирландецът е показал, че трансферната му политика е правилна и още през януари може да набави още едно-две класни попълнения, които ще направят Астън Вила още по-боеспособен тим.
Капитанът Гарет Бари постави ултиматум пред ръководството на клуба и Мартин О’Нийл, че ще продължи кариерата си на „Вила Парк” само при положение, че Астън Вила се класира за Шампионската лига. Това е голямата цел пред отбора през този сезон, но нейното постигане може да стане само чрез разбиване на голямата четворка. Е, бирмингамци са на път да го сторят.
Въпросът е дали диамантът наречен Астън Вила ще успее да заблести силно и потенциалът ще бъде развит. Дори отборът да не успее да се пребори да влезе в голямата четворка и да се класира за Шампионската лига базата за развитие е много добра и тя трябва да бъде поддържана и развита, защото Вила не трябва да се превръща в новите Евертън и Тотнъм, които след като не успяха да разбият четворката се върнаха в блатото на Премиършип и вече са доста далеч от първите четири.
Мартин О’Нийл е роден победител и Астън Вила има голямата чест да разбие прословутата голяма четворка в Премиършип. Въпрос на време е това да стане. Може би това ще стане още този сезон!?
събота, 27 декември 2008 г.
Докъде се простират способностите на Барса
Барселона се представя невероятно от началото на сезона в Примера дивисион. Каталунците водят с 10 точки пред втория Севиля и пет месеца преди края изглежда, че няма кой да спре водения от Хосеп Гуардиола отбор по пътя към титлата.
Старта на Гуардиола не бе никак убедителен, нито обещаваш, но Лапорта прояви нормалното търпение за Западна Европа и не смени треньора след първите викове оставка, а му даде още няколко шанса, от които Пеп се възползва, а след това на „Ноу Камп” се появи магията.
Каталунците постигнаха две сериозни победи с по 6:1 срещу Спортинг Хихон и Атлетико Мадрид, като в същото време Барса стигна и до върха, но отново всички говореха, че когато дойдат мачовете на истината срешу Реал Мадрид, Валенсия, Виляреал и Севиля, корабът на Гуардиола ще потъне.
Вярно, че и теглената в началото на сезона програма бе отредила мачовете срещу тези четири големи и основни съперници на каталунците, Барселона да срещне в четири мача поред.
Меси, Ето’о и Анри обаче не се впечатлиха много от злите предсказания на недоброжелателите и първо сгънаха Севиля, след това на бързо се справиха с Валенсия, след което всички в Испания зачакаха „Ел Класико”.
Само, че този път „Ел Класико” не беше чак толкова класическо, защото единият отбор само се защитаваше все едно един срещу друг играят Барселона и Нумансия на „Ноу Камп”. Победата за каталунците бе постигната повече от жестоко срещу вечния съперник Реал Мадрид. Ето’о изпусна дузпа и то в последната третина на мача и в Реал помислиха, че ще си тръгнат с точка. Вече всички доволно потриваха ръце и броиха минутите до края на мача. Феновете на Реал бяха доволни, че отново няма да паднат от Барса, а каталунските запалянковци разочаровани, че отново няма да победят Реал. Да, но Ето’о вкара повече от измъчен гол, който прекърши Реал, а Меси заби последния пирон в ковчега на „кралете” и разликата между двата отбора набъбна на 12 точки. След това Барселона взе друга важна победа при гостуването на Виляреал и ето, че каталунците зимуват на върха и мислят за нова титла.
Най-важното заключение от мачовете до този момент в Примера дивисион е, че Барселона побеждава с голяма лекота съперниците си.
Въпросът е докога ще продължи тази хегемония на водения от Хосеп Гуардиола отбор и възможно ли е Барселона отново да разочарова недоброжелателите си, като изкара целия сезон в такова темпо на игра.
Факт е, че всички предпоставки затова са на лице, а голямата преднина в Примера дивисион дава възможност на Барселона да се хвърли сериозно и в борбата за Шампионската лига, където каталунците до този момент нямат сериозни проблеми.
Докъде се простират възможностите на Меси, Ето’о, Анри, Шави и компания? Всички си задават този въпрос.
Старта на Гуардиола не бе никак убедителен, нито обещаваш, но Лапорта прояви нормалното търпение за Западна Европа и не смени треньора след първите викове оставка, а му даде още няколко шанса, от които Пеп се възползва, а след това на „Ноу Камп” се появи магията.
Каталунците постигнаха две сериозни победи с по 6:1 срещу Спортинг Хихон и Атлетико Мадрид, като в същото време Барса стигна и до върха, но отново всички говореха, че когато дойдат мачовете на истината срешу Реал Мадрид, Валенсия, Виляреал и Севиля, корабът на Гуардиола ще потъне.
Вярно, че и теглената в началото на сезона програма бе отредила мачовете срещу тези четири големи и основни съперници на каталунците, Барселона да срещне в четири мача поред.
Меси, Ето’о и Анри обаче не се впечатлиха много от злите предсказания на недоброжелателите и първо сгънаха Севиля, след това на бързо се справиха с Валенсия, след което всички в Испания зачакаха „Ел Класико”.
Само, че този път „Ел Класико” не беше чак толкова класическо, защото единият отбор само се защитаваше все едно един срещу друг играят Барселона и Нумансия на „Ноу Камп”. Победата за каталунците бе постигната повече от жестоко срещу вечния съперник Реал Мадрид. Ето’о изпусна дузпа и то в последната третина на мача и в Реал помислиха, че ще си тръгнат с точка. Вече всички доволно потриваха ръце и броиха минутите до края на мача. Феновете на Реал бяха доволни, че отново няма да паднат от Барса, а каталунските запалянковци разочаровани, че отново няма да победят Реал. Да, но Ето’о вкара повече от измъчен гол, който прекърши Реал, а Меси заби последния пирон в ковчега на „кралете” и разликата между двата отбора набъбна на 12 точки. След това Барселона взе друга важна победа при гостуването на Виляреал и ето, че каталунците зимуват на върха и мислят за нова титла.
Най-важното заключение от мачовете до този момент в Примера дивисион е, че Барселона побеждава с голяма лекота съперниците си.
Въпросът е докога ще продължи тази хегемония на водения от Хосеп Гуардиола отбор и възможно ли е Барселона отново да разочарова недоброжелателите си, като изкара целия сезон в такова темпо на игра.
Факт е, че всички предпоставки затова са на лице, а голямата преднина в Примера дивисион дава възможност на Барселона да се хвърли сериозно и в борбата за Шампионската лига, където каталунците до този момент нямат сериозни проблеми.
Докъде се простират възможностите на Меси, Ето’о, Анри, Шави и компания? Всички си задават този въпрос.
петък, 26 декември 2008 г.
Грехота е гаврата с Ботев
Грехота е гаврата, която се прави от началото на новия сезон с един от най-великите отбори в България – Ботев Пловдив.
Всичко скандали и глупости, които се разиграха през последните месеци доказаха само колко на зле отива българския футбол и как държавата изобщо не се интересува от случващото се.
Димитър Христолов явно не иска да направи нищо с Ботев, а само да изкарва пари покрай отбора, което само той знае как го прави сега „канарчетата” са в опасна близост до зоната на изпадащите и няма да е изненада, ако нещата в клуба не се стабилизират един от най-великите отбори в историята на българския футбол да се озове в Б група, което ще е загуба, както за българския футбол, така и за града и най-странното е, че кметът гледа отстрани безпомощното страдание на отбора и верните му фенове. Е, такова нещо се случи преди година в Стара Загора с друга марка на българския футбол Берое.
Ясно е, че Ботев е частно дружество и собственикът сам решава какво да прави, но никъде по света няма такива президенти като българските, които държат клубовете само, за да перат пари и да издържат семействата си. Но в същност за какво говори, та това е България и всичко в тази държава се приема нормално.
Най-трагичното е, че с името на Ботев се гаври бизнесмен с недоказани финансови средства, които смее да се нарича президент, но изключително много много рядко стъпва на домакинските мачове, защото е заплашен от линч.
Още по-смехотворно звучат имената на евентуалните купувачи на контролния пакет акции в клуба – Ирена Кръстева и Дилян Пеевски, които са доверени хора на Ахмед Доган и ДПС, които най-малко си направиха страхотен ПР на гърба на феновете и името на Ботев.
Христо Ботев е искал да освободи своята родина България от турско робство. Мечтаел е да види родината си свободна без никакво влияние от чужди сили.
Феновете на ПФК Ботев Пловдив също искат да видят своя отбор без тези, които се гаврят в момента и си правят ПР за нечия друга сметка.
Дано, съвсем скоро видим Ботев без Христолов, Кръстева и Пеевски, защото само без тези трима хора, които нищо не разбират от футбол и спорт, а само гледат откъде да откраднат повече пари, Ботев има бъдеще.
Всичко скандали и глупости, които се разиграха през последните месеци доказаха само колко на зле отива българския футбол и как държавата изобщо не се интересува от случващото се.
Димитър Христолов явно не иска да направи нищо с Ботев, а само да изкарва пари покрай отбора, което само той знае как го прави сега „канарчетата” са в опасна близост до зоната на изпадащите и няма да е изненада, ако нещата в клуба не се стабилизират един от най-великите отбори в историята на българския футбол да се озове в Б група, което ще е загуба, както за българския футбол, така и за града и най-странното е, че кметът гледа отстрани безпомощното страдание на отбора и верните му фенове. Е, такова нещо се случи преди година в Стара Загора с друга марка на българския футбол Берое.
Ясно е, че Ботев е частно дружество и собственикът сам решава какво да прави, но никъде по света няма такива президенти като българските, които държат клубовете само, за да перат пари и да издържат семействата си. Но в същност за какво говори, та това е България и всичко в тази държава се приема нормално.
Най-трагичното е, че с името на Ботев се гаври бизнесмен с недоказани финансови средства, които смее да се нарича президент, но изключително много много рядко стъпва на домакинските мачове, защото е заплашен от линч.
Още по-смехотворно звучат имената на евентуалните купувачи на контролния пакет акции в клуба – Ирена Кръстева и Дилян Пеевски, които са доверени хора на Ахмед Доган и ДПС, които най-малко си направиха страхотен ПР на гърба на феновете и името на Ботев.
Христо Ботев е искал да освободи своята родина България от турско робство. Мечтаел е да види родината си свободна без никакво влияние от чужди сили.
Феновете на ПФК Ботев Пловдив също искат да видят своя отбор без тези, които се гаврят в момента и си правят ПР за нечия друга сметка.
Дано, съвсем скоро видим Ботев без Христолов, Кръстева и Пеевски, защото само без тези трима хора, които нищо не разбират от футбол и спорт, а само гледат откъде да откраднат повече пари, Ботев има бъдеще.
четвъртък, 25 декември 2008 г.
Специалния Интер
През новия сезон Интер изглежда повече от Специално. И как няма да е така, след като прословутият скандален португалец Жозе Моуриньо застана начело на отбора. С този ход президентът на „нерадзурите” Масимо Морати вкара невероятен блясък.
Моуриньо е доказан специалист, но освен това в себе си той има блясъкът на звезда, а също така и характера на португалски матадор, който ако бъде разпален може да се взриви и да стане много много горещо около него.
Морати уцели в десятката с това, че взе Моуриньо. Той е човек, който със сигурност е вдигнал рейтинга на Интер и кара медиите в цяла Европа вече постоянно да пишат за Интер. Неговият „зъл” характер още повече вдига рейтинга на отбора, който води. Така, че от комерсиална гледна точка Интер се превърна в Специален.
При Специалния Интер върви повече от убедително. В шампионата освен загубата от Милан, Моуриньо и неговият отбор не могат да бъдат с нищо упрекнати. „Нерадзурите” отсега се виждат като шампиони с аванса, който имат пред своите големи съперници от Ювентус и Милан.
В Шампионската лига Интер доста изненадващо направи няколко малки грешки, но се класира за осминафиналите, където ще се изправи срещу Манчестър Юнайтед и в същност това наистина е голямото предизвикателство пред отбора от Милано и Специалния. Морати взе Моуриньо именно с целта да бъде спечелена Шампионската лига, която е блян за Интер от няколко години.
В голяма степен Морати изпълни и трансферните искания на бившия мениджър на Челси, след като в отбора бяха взети Мансини, Куарешма и Мунтари. Все още може би се очаква да бъде взета някоя голяма звезда в Интер, но това надали ще стане факт, като се има предвид, че Моуриньо не обича да има големи звезди в отборите, в които води. Пример затова е Челси, където той не взе нито една супер звезда, а след като Роман Абрамович закара на „Стамфорд Бридж” Балак и Шевченко обстановката в тима стана много напрегната.
Може би и именно затова Морати се спря на Моуриньо, тъй като португалецът не дава големи суми за трансфери, което съвпада и с желаната политика от президента на Интер.
Големият въпрос пред Специалния Моуриньо е ще успее ли отново да завоюва трофея в Шампионската лига, след като това стори с Порто.
Моуриньо се провали в опита си да спечели най-комерсиалния турнир с Челси, след като му бе даден шанс от три сезона и именно това му изяде глава. Морати по принцип се слави с това, че няма голямо търпение към треньорите и Жозе надали ще има три сезона, за да триумфира в лигата.
Този сезон изглежда повече от Специален за Специалния и Специалния Интер. Финалът за Шампионската лига е в Рим и един финал и трофей ще е голям подарък за Морати, а и жребият даде голям шанс на Моуриньо отново да накаже големия си съперник от Манчестър Юнайтед и вечно каращия му се Сър Алекс Фъргюсън и това е само първата крачка към финала, защото след това Моуриньо може да срещне още отбори, на които има да си връща – например Челси.
Моуриньо е доказан специалист, но освен това в себе си той има блясъкът на звезда, а също така и характера на португалски матадор, който ако бъде разпален може да се взриви и да стане много много горещо около него.
Морати уцели в десятката с това, че взе Моуриньо. Той е човек, който със сигурност е вдигнал рейтинга на Интер и кара медиите в цяла Европа вече постоянно да пишат за Интер. Неговият „зъл” характер още повече вдига рейтинга на отбора, който води. Така, че от комерсиална гледна точка Интер се превърна в Специален.
При Специалния Интер върви повече от убедително. В шампионата освен загубата от Милан, Моуриньо и неговият отбор не могат да бъдат с нищо упрекнати. „Нерадзурите” отсега се виждат като шампиони с аванса, който имат пред своите големи съперници от Ювентус и Милан.
В Шампионската лига Интер доста изненадващо направи няколко малки грешки, но се класира за осминафиналите, където ще се изправи срещу Манчестър Юнайтед и в същност това наистина е голямото предизвикателство пред отбора от Милано и Специалния. Морати взе Моуриньо именно с целта да бъде спечелена Шампионската лига, която е блян за Интер от няколко години.
В голяма степен Морати изпълни и трансферните искания на бившия мениджър на Челси, след като в отбора бяха взети Мансини, Куарешма и Мунтари. Все още може би се очаква да бъде взета някоя голяма звезда в Интер, но това надали ще стане факт, като се има предвид, че Моуриньо не обича да има големи звезди в отборите, в които води. Пример затова е Челси, където той не взе нито една супер звезда, а след като Роман Абрамович закара на „Стамфорд Бридж” Балак и Шевченко обстановката в тима стана много напрегната.
Може би и именно затова Морати се спря на Моуриньо, тъй като португалецът не дава големи суми за трансфери, което съвпада и с желаната политика от президента на Интер.
Големият въпрос пред Специалния Моуриньо е ще успее ли отново да завоюва трофея в Шампионската лига, след като това стори с Порто.
Моуриньо се провали в опита си да спечели най-комерсиалния турнир с Челси, след като му бе даден шанс от три сезона и именно това му изяде глава. Морати по принцип се слави с това, че няма голямо търпение към треньорите и Жозе надали ще има три сезона, за да триумфира в лигата.
Този сезон изглежда повече от Специален за Специалния и Специалния Интер. Финалът за Шампионската лига е в Рим и един финал и трофей ще е голям подарък за Морати, а и жребият даде голям шанс на Моуриньо отново да накаже големия си съперник от Манчестър Юнайтед и вечно каращия му се Сър Алекс Фъргюсън и това е само първата крачка към финала, защото след това Моуриньо може да срещне още отбори, на които има да си връща – например Челси.
сряда, 24 декември 2008 г.
Милан – футболен клуб или магазин, от който се чака задължителна печалба
Милан определено е един от най-великите отбори в Европа и това е неуспорим факт. Но през последните две години и най-вече през последните шест месеца обичаният от толкова много фенове отбора заприлича не толкова на футболен клуб, а на магазин, който задължително в края на годината трябва да излезе на печалба независимо от това дали е спечелил някой трофей.
В Милан бяха привлечени Шевченко, Роналдиньо и Бекъм, което в добрите им години би създадало невероятна сплав между едни от футболистите, които със сигурност ще останат в първите редове на световната история по футбол.
Само, че тези тримата сега повече разхождат фланелката на терена и прибират пари като за последно, за да уредят живота си за в бъдеще.
Милан се представя трагично втори поред сезон и най-вероятно в Италия ще остане без нищо, а в Европа се подвизава в една непозната част за „росонерите” наречена турнир за Купата на УЕФА, където отборът на Силвио Берлускони може и да триумфира, но това не е никак гарантирано.
Именно Силвио Берлускони, като че ли стои главно зад провалите на отбора. Изглежда, че в момента на него не му се занимава много с футбол, тъй като има далеч по-важната задача да води политиката на Италия към светли бъднини.
Милан прилича много на Реал Мадрид в периода, в който Зидан, отново Бекъм и другите вече прехвърлили апогея на кариерата си футболисти провалиха „белия балет” и той заприлича повече на цирк, отколкото на футболен отбор.
При „росонерите” е на лице същото положение. Бекъм отново е в цирковата трупа, а с него са още Роналдиньо, който изглежда е свършен за големия футбол, Кака, който все по-често получава контузии, добрия стар небелобрад старец Зеедорф и още куп вярно доказа ли се старчоци, но на които времето отдавна им е минало. Е, има и лека светлина, но по-скоро мъждукане.
В началото на сезона бях готов да заложа, че вече е време Милан да стане шампион. Да, но хубаво, че не го направих, защото с девет точки пасив от големия съперник Интер, „росонерите” отново за пета поредна година ще остане без ръка в Калчото, което е голям удар по-високите амбиции и хвърлените средства за такъв клуб от ранга на Милан.
Все пак Берлускони със сигурност ще прибере сериозни средства от продажбата на фланелки с името на Роналдиньо, Шевченко и Дейвид Бекъм. Със сигурност от финансова гледна точка привличането на тримата си е струвало, но феновете искат не само да носят екипите на любимците си по време на мачовете на Милан, а и те да ги радват и да започнат да печелят.
Въпрос на време е Силвио Берлускони отново да хвърли един поглед към любимия си отбор Милан и да го вкара в релси и той да започне да побеждава.
В Милан бяха привлечени Шевченко, Роналдиньо и Бекъм, което в добрите им години би създадало невероятна сплав между едни от футболистите, които със сигурност ще останат в първите редове на световната история по футбол.
Само, че тези тримата сега повече разхождат фланелката на терена и прибират пари като за последно, за да уредят живота си за в бъдеще.
Милан се представя трагично втори поред сезон и най-вероятно в Италия ще остане без нищо, а в Европа се подвизава в една непозната част за „росонерите” наречена турнир за Купата на УЕФА, където отборът на Силвио Берлускони може и да триумфира, но това не е никак гарантирано.
Именно Силвио Берлускони, като че ли стои главно зад провалите на отбора. Изглежда, че в момента на него не му се занимава много с футбол, тъй като има далеч по-важната задача да води политиката на Италия към светли бъднини.
Милан прилича много на Реал Мадрид в периода, в който Зидан, отново Бекъм и другите вече прехвърлили апогея на кариерата си футболисти провалиха „белия балет” и той заприлича повече на цирк, отколкото на футболен отбор.
При „росонерите” е на лице същото положение. Бекъм отново е в цирковата трупа, а с него са още Роналдиньо, който изглежда е свършен за големия футбол, Кака, който все по-често получава контузии, добрия стар небелобрад старец Зеедорф и още куп вярно доказа ли се старчоци, но на които времето отдавна им е минало. Е, има и лека светлина, но по-скоро мъждукане.
В началото на сезона бях готов да заложа, че вече е време Милан да стане шампион. Да, но хубаво, че не го направих, защото с девет точки пасив от големия съперник Интер, „росонерите” отново за пета поредна година ще остане без ръка в Калчото, което е голям удар по-високите амбиции и хвърлените средства за такъв клуб от ранга на Милан.
Все пак Берлускони със сигурност ще прибере сериозни средства от продажбата на фланелки с името на Роналдиньо, Шевченко и Дейвид Бекъм. Със сигурност от финансова гледна точка привличането на тримата си е струвало, но феновете искат не само да носят екипите на любимците си по време на мачовете на Милан, а и те да ги радват и да започнат да печелят.
Въпрос на време е Силвио Берлускони отново да хвърли един поглед към любимия си отбор Милан и да го вкара в релси и той да започне да побеждава.
В машината на Челси има нещо сбъркано
През последните години, откакто собственик на Челси стана Роман Абрамович, клубът от Лондон винаги има големи амбиции като разбира се най-значимата е да спечели Шампионската лига. Само, че от началото на новия сезон, откакто начело на Челси е Луиш Фелипе Сколари като че ли нещата боксуват сериозно и не се вижда как тима ще излезе от тази заплетена ситуация.
За проблемите в клуба може би има основна роля и треньорската рокада, която бе извършена и Аврам Грант бе отстранен. Това бе много интересен ход от страна на Абрамович, като се имаше предвид, че всички твърдяха, че евреинът е много близък на Роман.
На всичко отгоре Грант върна хъсът в играта на лондончани. Всички започнаха да играят като колектив и именно това ги направи основен конкурент на Манчестър Юнайтед за титлата, а и на финала за Шампионската лига в Москва отново срещу „червените дяволи”.
Може би Джон Тери, ако не беше пропуснал решаващата дузпа в руската столица Грант щеше да продължава да е начело на „сините” и те да мачкат в Премиършип, но това са само предположения.
Сколари бе посрещнат като месия и началото наистина бе обещаващо. Челси играеше атрактивно белеше над три гола на мач и се заговори за ерата на Луиш Фелипе Сколари. Да, но тези мачове бяха главно срещу отбори от по-долната част на таблицата.
Когато настъпиха първите сериозни мачове на Челси се видя, че тактиката на Сколари не е много удачна за английския футбол, защото владеенето на топката не означава, че ще спечелиш задължително даден мач. На „Стамфорд Бридж” Челси развали рекорда си от мачове без загуба на своя стадион срещу Ливърпул. Последва нова издънка срещу Арсенал, като в първото голямо дерби Челси направи хикс с Ман Юнайтед.
И, тук идва на ред големия въпрос, дали Сколари може да печели големите мачове и изобщо става ли да води клубен отбор.
Тези два въпроса ще получат отговор в края на сезона. Обикновенно тогава Абрамович брои трофеите и взима главите на наставниците по подобен на българските президенти пример.
Засега Челси боксува и това е видно. Лондончани продължават да са на точка зад Ливърпул, въпреки че вече можеха да са с няколко пред мърсисайдци. Надеждата е, че когато в игра се върнат Есиен и Карвальо играта ще се стабилизира и по-тръгне, но засега Сколари се лута и търси верния вариант, чрез който отборът ще тръгне нагоре.
За проблемите в клуба може би има основна роля и треньорската рокада, която бе извършена и Аврам Грант бе отстранен. Това бе много интересен ход от страна на Абрамович, като се имаше предвид, че всички твърдяха, че евреинът е много близък на Роман.
На всичко отгоре Грант върна хъсът в играта на лондончани. Всички започнаха да играят като колектив и именно това ги направи основен конкурент на Манчестър Юнайтед за титлата, а и на финала за Шампионската лига в Москва отново срещу „червените дяволи”.
Може би Джон Тери, ако не беше пропуснал решаващата дузпа в руската столица Грант щеше да продължава да е начело на „сините” и те да мачкат в Премиършип, но това са само предположения.
Сколари бе посрещнат като месия и началото наистина бе обещаващо. Челси играеше атрактивно белеше над три гола на мач и се заговори за ерата на Луиш Фелипе Сколари. Да, но тези мачове бяха главно срещу отбори от по-долната част на таблицата.
Когато настъпиха първите сериозни мачове на Челси се видя, че тактиката на Сколари не е много удачна за английския футбол, защото владеенето на топката не означава, че ще спечелиш задължително даден мач. На „Стамфорд Бридж” Челси развали рекорда си от мачове без загуба на своя стадион срещу Ливърпул. Последва нова издънка срещу Арсенал, като в първото голямо дерби Челси направи хикс с Ман Юнайтед.
И, тук идва на ред големия въпрос, дали Сколари може да печели големите мачове и изобщо става ли да води клубен отбор.
Тези два въпроса ще получат отговор в края на сезона. Обикновенно тогава Абрамович брои трофеите и взима главите на наставниците по подобен на българските президенти пример.
Засега Челси боксува и това е видно. Лондончани продължават да са на точка зад Ливърпул, въпреки че вече можеха да са с няколко пред мърсисайдци. Надеждата е, че когато в игра се върнат Есиен и Карвальо играта ще се стабилизира и по-тръгне, но засега Сколари се лута и търси верния вариант, чрез който отборът ще тръгне нагоре.
сряда, 19 ноември 2008 г.
Трябва ни чужденец за треньор, но това явно не е удобно на БФС и Михайлов
След звучния шамар от Сърбия, за пореден път стана ясно, че Пламен Марков трябва да си тръгне, а начело на българския национален отбор по футбол по подобие на волейбола и баскетбола да стане треньор чужденец, който се е доказал и Бербатов и компания не могат да му се правят на по-велики. Само чужденец може да се опита да промени манталитета да българските футболистчета, които дори не са се доказали, а вече се смятат за звезди.
Марков сбърка много фатално като се върна начело на България и е време да си върви, но въпросът е има ли някой, който може да го смени и какво ще стане след това, защото съм убеден, че чужденец треньор не е удобен на БФС и на Борислав Михайлов и за това има няколко причини.
Първо, чужденец не е удобен на управляващите футбола, защото не може да му нареждат кого да викне. Не може Йордан Лечков да му дава съвети, нито пък Венци Стефанов, нито Наско Сираков. Ако чужденецът види, че някой му се бърка в работата ще си вдигне чукалата и ще направи за смях настоящите изпълкомци.
Второ, чужденец не е удобен, защото няма да позволи други бабаити да говорят и да градят имидж на негов гръб. Чужд специалист не може да бъде използван като мръсна кърпа и да бъде захвърлен и изпълкомците да си измият ръцете с него, както това става с марковци, младеновци, димитровци и тем подобни.
Отделно доказал се чужденец не е удобен и на Бербатов, двамата Петрови и компания, защото няма да им разреши да си разиграват коня.
Ако БФС се излъжи и вземе най-накрая доказал се специалист нещата в българския футбол може и да се преобърнат, стига разбира се да имаме търпение, а не да грабнем чужденецът след първото равенство или загуба, защото така се работи само в Булгаристан и никъде другаде. А, чужд специалист вече е безкрайно необходим на затъналия ни футбол, който не може да се сравнява и с черногорския. Защото това да си футболист не означава да си само по БИАД и да караш трактор, когато тренираш с националната фланелка. Но, това е друга тема и със сигурност отношението и хъсът с чужд треньор ще са различни.
Време е за коренна промяна в националния, защото дъното е стигнато.
Марков сбърка много фатално като се върна начело на България и е време да си върви, но въпросът е има ли някой, който може да го смени и какво ще стане след това, защото съм убеден, че чужденец треньор не е удобен на БФС и на Борислав Михайлов и за това има няколко причини.
Първо, чужденец не е удобен на управляващите футбола, защото не може да му нареждат кого да викне. Не може Йордан Лечков да му дава съвети, нито пък Венци Стефанов, нито Наско Сираков. Ако чужденецът види, че някой му се бърка в работата ще си вдигне чукалата и ще направи за смях настоящите изпълкомци.
Второ, чужденец не е удобен, защото няма да позволи други бабаити да говорят и да градят имидж на негов гръб. Чужд специалист не може да бъде използван като мръсна кърпа и да бъде захвърлен и изпълкомците да си измият ръцете с него, както това става с марковци, младеновци, димитровци и тем подобни.
Отделно доказал се чужденец не е удобен и на Бербатов, двамата Петрови и компания, защото няма да им разреши да си разиграват коня.
Ако БФС се излъжи и вземе най-накрая доказал се специалист нещата в българския футбол може и да се преобърнат, стига разбира се да имаме търпение, а не да грабнем чужденецът след първото равенство или загуба, защото така се работи само в Булгаристан и никъде другаде. А, чужд специалист вече е безкрайно необходим на затъналия ни футбол, който не може да се сравнява и с черногорския. Защото това да си футболист не означава да си само по БИАД и да караш трактор, когато тренираш с националната фланелка. Но, това е друга тема и със сигурност отношението и хъсът с чужд треньор ще са различни.
Време е за коренна промяна в националния, защото дъното е стигнато.
Porca Miseria
Porca Miseria! Това бе заглавието на почти всички испански спортни медии близки до Реал Мадрид, след като „белия балет” отпадна от Рома в Шампионската лига.
Още тогава се видя, че отборът се нуждаеше от промяна, от нов облик. Все пак отборът успя да се възползва от слабата конкуренция и се добра до титлата. Преди новия сезон имаше всички изгледи, че кризата в „белия балет” ще се задълбочи, тъй като през лятото бе привлечен единствено Рафаел ван дер Ваарт.
Вече след единайсет изминали кръга от Примера дивисион и четири мача от Шампионската лига и отпадането на отбора от турнира за Купата на Краля може да заключим, че отборът е в криза, но евентуална треньорска смяна няма да промени коренно Реал Мадрид.
Отборът страда много от това, че няма пълния потенциал от футболисти, тъй като има много контузени, а най-голямата загуба е на Рууд ван Нистелрой и задачата пред неговите съотборници в неговото отсъствие изглежда още по-невъзможна, тъй като Игуайн много трудно може да замени холандеца.
Напрежението в клуба ескалира, а е видно с просто око, че не всички футболисти се разбират с Бернд Шустер, което прави треньорската рокада неизбежна.
Всички в Реал говореха преди сезона, че поставената цел пред тима тази година е да триумфират в Шампионската лига, но загубите от Ювентус навреме приземиха „кралете”. На отбора му предстоят два много важни мача, в които футболистите нямат право на грешка. Лошо за „белия балет” е, че почти сигурно ще завърши на второ място в групата и може да се натресе на отбори от калибъра на Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Байерн Мюнхен и Интер.
Дали ръководството ще бъде търпеливо и ще даде още шансове на Шустер май зависи само от немеца. Рубикон изглежда предстоящия мач срещу Рекреативо от Примера дивисион, защото ако „кралете” се издънят срещу предпоследния на своя стадион „Сантиаго Бернабеу” това ще бъде последният им мач под ръководството на Бернд Шустер.
Основният въпрос е дали е треньорът е главният виновник за слабото представяне на отбора и дали той трябва да понесе своята отговорност.
В Реал Мадрид са на път да станат царе на уволняването на треньори без да има кой знае какви причини. Много добър пример е Фабио Капело, който бе махнат, след като спечели титлата в първенството. Сега май на път да последва съдбата на италианеца е Шустер, въпреки че при него има далеч по-сериозни причини да бъде махнат. По това „кралете” малко приличат на българските отбори.
Със сигурност проблемът за мизерията в бяло не е само в Бернд Шустер и, за да си върне „кралския” блясък Реал Мадрид трябва да прогледне по-бързо, защото цикълът продължава, а футболът, който показват настоящите играчи на отбора е далеч от този, който преди десетина години показваха с този екип Миятович, Шукер, Зеедорф и т.н.
Още тогава се видя, че отборът се нуждаеше от промяна, от нов облик. Все пак отборът успя да се възползва от слабата конкуренция и се добра до титлата. Преди новия сезон имаше всички изгледи, че кризата в „белия балет” ще се задълбочи, тъй като през лятото бе привлечен единствено Рафаел ван дер Ваарт.
Вече след единайсет изминали кръга от Примера дивисион и четири мача от Шампионската лига и отпадането на отбора от турнира за Купата на Краля може да заключим, че отборът е в криза, но евентуална треньорска смяна няма да промени коренно Реал Мадрид.
Отборът страда много от това, че няма пълния потенциал от футболисти, тъй като има много контузени, а най-голямата загуба е на Рууд ван Нистелрой и задачата пред неговите съотборници в неговото отсъствие изглежда още по-невъзможна, тъй като Игуайн много трудно може да замени холандеца.
Напрежението в клуба ескалира, а е видно с просто око, че не всички футболисти се разбират с Бернд Шустер, което прави треньорската рокада неизбежна.
Всички в Реал говореха преди сезона, че поставената цел пред тима тази година е да триумфират в Шампионската лига, но загубите от Ювентус навреме приземиха „кралете”. На отбора му предстоят два много важни мача, в които футболистите нямат право на грешка. Лошо за „белия балет” е, че почти сигурно ще завърши на второ място в групата и може да се натресе на отбори от калибъра на Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Байерн Мюнхен и Интер.
Дали ръководството ще бъде търпеливо и ще даде още шансове на Шустер май зависи само от немеца. Рубикон изглежда предстоящия мач срещу Рекреативо от Примера дивисион, защото ако „кралете” се издънят срещу предпоследния на своя стадион „Сантиаго Бернабеу” това ще бъде последният им мач под ръководството на Бернд Шустер.
Основният въпрос е дали е треньорът е главният виновник за слабото представяне на отбора и дали той трябва да понесе своята отговорност.
В Реал Мадрид са на път да станат царе на уволняването на треньори без да има кой знае какви причини. Много добър пример е Фабио Капело, който бе махнат, след като спечели титлата в първенството. Сега май на път да последва съдбата на италианеца е Шустер, въпреки че при него има далеч по-сериозни причини да бъде махнат. По това „кралете” малко приличат на българските отбори.
Със сигурност проблемът за мизерията в бяло не е само в Бернд Шустер и, за да си върне „кралския” блясък Реал Мадрид трябва да прогледне по-бързо, защото цикълът продължава, а футболът, който показват настоящите играчи на отбора е далеч от този, който преди десетина години показваха с този екип Миятович, Шукер, Зеедорф и т.н.
До кога така бе Диме?
Нещата в българското съдийство трябваше да се променят с идването на Димо Момиров и Христо Порточанов. Само, че вятърът на промяната много се забави, а чернодрешковците продължават да правят грешки след грешки, но виновни няма.
След като съдиите си признаха, че са били зависими от различните президенти им бе даден картбланш да се оправят и да свирят това, което става на терена, но явно голяма част от тях не само са корумпирани, но са и слаби.
Пример затова са последните три софийски дербита, които бяха оплескани от трима арбитри, които са сочени за едни от най-добрите български съдии.
Станислав Тодоров окепази „вечното дерби”, но неговото като че ли бледнее пред това, което сториха Христо Ристосков и Антон Генов на мачовете съответно Локомотив София – ЦСКА и Левски – Славия.
Ристосков явно все още не е достигнал най-доброто си ниво, след като се завърна и съвсем логично предизвика реакция от шефовете на Локомотив.
Антон Генов си затвори веднъж очите и след това се скъса от компенсации и логично това доведе до реакции след мача от двата лагера. Само ще спомена спестена дузпа за Левски в 18-та минута, спестени червени картони първо на Благой Георгиев, а след това и на Георги Иванов. Голът на „сините” предизвика също доста дискусии. Първо, че топката след центрирането на Мирослав Иванов отиваше към Виктор Генев, който бе съборен, но Генов замълча, а при гола на Георги Иванов също останаха съмнения.
Това са реалностите, но шефовете на съдиите Момиров и Порточанов явно си затварят очите и не предприемат действия срещу подчинените си, които явно не си вършат добре работата. За това е нормално и президентите на футболните отбори да искат чуждестранни рефери да свирят дерби мачовете. Дори и някой чужденец да се издъни нещата изглеждат далеч по-добре.
Момиров и Порточанов смениха старото управление на Борислав Александров, но нещата не изглежда да са се променили. Най-малко, защото поне Алекснадров наказваше реферите след слабото им представяне. Явно сега Момиров и Порточанов предлагат нова метода, но тя до този момент не проработва.
Предстоят още два мача с изключително високо напрежение. Първият е още през уикенда между ЦСКА и Литекс. Другият е между Локомотив София и Левски за Купата на България. Там вече се знае, че рефер ще е Антон Генов. Е, Момиров и Порточанов може да го накажат за слабото си съдийство на двубоя Левски – Славия, но това е малко вероятно, така че ни остава да се надяваме, че ветеринарят няма да пропилее отдалия му се шанс да по-изчисти реномето си.
Видно е, че промяна няма, но със стари муцуни как може да искаме нещата да се променят?
След като съдиите си признаха, че са били зависими от различните президенти им бе даден картбланш да се оправят и да свирят това, което става на терена, но явно голяма част от тях не само са корумпирани, но са и слаби.
Пример затова са последните три софийски дербита, които бяха оплескани от трима арбитри, които са сочени за едни от най-добрите български съдии.
Станислав Тодоров окепази „вечното дерби”, но неговото като че ли бледнее пред това, което сториха Христо Ристосков и Антон Генов на мачовете съответно Локомотив София – ЦСКА и Левски – Славия.
Ристосков явно все още не е достигнал най-доброто си ниво, след като се завърна и съвсем логично предизвика реакция от шефовете на Локомотив.
Антон Генов си затвори веднъж очите и след това се скъса от компенсации и логично това доведе до реакции след мача от двата лагера. Само ще спомена спестена дузпа за Левски в 18-та минута, спестени червени картони първо на Благой Георгиев, а след това и на Георги Иванов. Голът на „сините” предизвика също доста дискусии. Първо, че топката след центрирането на Мирослав Иванов отиваше към Виктор Генев, който бе съборен, но Генов замълча, а при гола на Георги Иванов също останаха съмнения.
Това са реалностите, но шефовете на съдиите Момиров и Порточанов явно си затварят очите и не предприемат действия срещу подчинените си, които явно не си вършат добре работата. За това е нормално и президентите на футболните отбори да искат чуждестранни рефери да свирят дерби мачовете. Дори и някой чужденец да се издъни нещата изглеждат далеч по-добре.
Момиров и Порточанов смениха старото управление на Борислав Александров, но нещата не изглежда да са се променили. Най-малко, защото поне Алекснадров наказваше реферите след слабото им представяне. Явно сега Момиров и Порточанов предлагат нова метода, но тя до този момент не проработва.
Предстоят още два мача с изключително високо напрежение. Първият е още през уикенда между ЦСКА и Литекс. Другият е между Локомотив София и Левски за Купата на България. Там вече се знае, че рефер ще е Антон Генов. Е, Момиров и Порточанов може да го накажат за слабото си съдийство на двубоя Левски – Славия, но това е малко вероятно, така че ни остава да се надяваме, че ветеринарят няма да пропилее отдалия му се шанс да по-изчисти реномето си.
Видно е, че промяна няма, но със стари муцуни как може да искаме нещата да се променят?
сряда, 5 ноември 2008 г.
От всяко дърво свирка не става
Собственикът на Левски, Тодор Батков, след като уволни Станимир Стоилов и Наско Сираков, явно е решил да прави различни опити, които са толкова неуспешни и некадърно направени, че няма накъде. А най-грозно е, че господин Батков си прави смешните опити на гърба на повече от два милиона българи. Неговото управление на Левски досущ прилича на управлението на „тройната коалиция”, която успехите на другите (влизането в ЕС и НАТО) си ги причисли за свои, а след това е на път да фалира държавата. Така и Батков реши, че успехите постигнати от Стоилов и Сираков са негово дело и може да си размества пешките както иска, но явно изключително много е сбъркал и сега не смее да си покаже носа пред „сините” фенове подобно на своя голям приятел Александър Томов, който опозори ЦСКА. Но, това е нормално, като се има предвид, от къде е тръгнал единият и от кой получава медали другият.
Но сега става въпрос за некомпетентната политика на Тодор Батков, която се вижда през последните месеци. Мустакатият бос използва Левски като опитна мишка и първо сложи начело на отбора един недоказал се специалист, като Велислав Вуцов и то именно от презумцията, че щом е уцелил ваксата със Стоилов, ще успее и сега, но не от всеки футболист се става Диего Марадона, както не всеки млад треньор може да постигне успехите на Станимир Стоилов. Още повече, че Мъри имаше зад гърба си силната опора на опитния Наско Сираков, докато зад Вуцов-младши стоеше новобранецът Даниел Боримиров. Но, не стига това, ами на Батков му прилоша от псувните на феновете, докато прекосяваше терена на стадион „Георги Аспарухов” след несполучливия първи мач с автотракторния отбор БАТЕ и взе, че още след първата грешка на Велислав Вуцов му взе скалпа, без да му даде шанс за поправка.
Следващата невероятна грешка, която се доказа и срещу Черноморец е, че Батков остави начело Емил Велев. Вярно, той натрупа сериозен опит като помощник треньор в Левски, но големият проблем бе именно опитът, който на Велев му липсваше като старши треньор. Той не промени нищо в играта от това, което Левски показваше, докато Вуцов бе начело на тима. Е, единствено закотви Георги Иванов – Гонзо на резервната скамейка, вместо да го пуска като дефанзивен халф.
Опитите на Батков не свършват, поне засега, защото Велев продължава да бъде начело на отбора, а за негови заместници се спрягат имената на Красимир Балъков и Илия Груев, които изглеждат повече от екзотично, като се има предвид, че и те нямат голям опит на треньорското кормило. Въпросът е докога Тодор Батков ще продължи опитите си с Левски, а отговорът може би е, когато види празен стадион „Георги Аспарухов”.
Нищо против гореизброените треньори. Те имат голям потенциал, но може би не е това моментът, когато трябва да са начело на Левски, защото „сините” се нуждаят от голям треньор, от който футболистите да имат респект. Може би голямо треньорско име не удобно на Тодор Батков, защото когато му поиска пари за трансфери, той няма да може да му ги осигури и тогава голямото треньорско име ще си отиде, а адвокатът ще трябва да обере негативите.
На Левски му трябва доказало се треньорско име! Но, ако Вас не Ви устройва, Господин Батков....
Но сега става въпрос за некомпетентната политика на Тодор Батков, която се вижда през последните месеци. Мустакатият бос използва Левски като опитна мишка и първо сложи начело на отбора един недоказал се специалист, като Велислав Вуцов и то именно от презумцията, че щом е уцелил ваксата със Стоилов, ще успее и сега, но не от всеки футболист се става Диего Марадона, както не всеки млад треньор може да постигне успехите на Станимир Стоилов. Още повече, че Мъри имаше зад гърба си силната опора на опитния Наско Сираков, докато зад Вуцов-младши стоеше новобранецът Даниел Боримиров. Но, не стига това, ами на Батков му прилоша от псувните на феновете, докато прекосяваше терена на стадион „Георги Аспарухов” след несполучливия първи мач с автотракторния отбор БАТЕ и взе, че още след първата грешка на Велислав Вуцов му взе скалпа, без да му даде шанс за поправка.
Следващата невероятна грешка, която се доказа и срещу Черноморец е, че Батков остави начело Емил Велев. Вярно, той натрупа сериозен опит като помощник треньор в Левски, но големият проблем бе именно опитът, който на Велев му липсваше като старши треньор. Той не промени нищо в играта от това, което Левски показваше, докато Вуцов бе начело на тима. Е, единствено закотви Георги Иванов – Гонзо на резервната скамейка, вместо да го пуска като дефанзивен халф.
Опитите на Батков не свършват, поне засега, защото Велев продължава да бъде начело на отбора, а за негови заместници се спрягат имената на Красимир Балъков и Илия Груев, които изглеждат повече от екзотично, като се има предвид, че и те нямат голям опит на треньорското кормило. Въпросът е докога Тодор Батков ще продължи опитите си с Левски, а отговорът може би е, когато види празен стадион „Георги Аспарухов”.
Нищо против гореизброените треньори. Те имат голям потенциал, но може би не е това моментът, когато трябва да са начело на Левски, защото „сините” се нуждаят от голям треньор, от който футболистите да имат респект. Може би голямо треньорско име не удобно на Тодор Батков, защото когато му поиска пари за трансфери, той няма да може да му ги осигури и тогава голямото треньорско име ще си отиде, а адвокатът ще трябва да обере негативите.
На Левски му трябва доказало се треньорско име! Но, ако Вас не Ви устройва, Господин Батков....
вторник, 28 октомври 2008 г.
БАРСЕЛОНА Е КАТО ПЕПЕЛЯШКА! НО ДАЛИ НЯМА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ТИКВА?
От началото на новия футболен сезон в Европа изминават около три месеца и е твърде рано да се дават каквито и да е прогнози. Още повече, че първенствата в Германия, Англия, Италия, Франция и Испания изглеждат повече от завързани.
В Примера дивисион обаче, а и в Шампионската лига се набива на очи представянето на Барселона. Каталунците водени от новия старши треньор Хосеп Гуардиола не стартираха никак убедително, но в последните десетина мача машината заработи и то повече от добре.
Барселона започва да загатва за големите си способности, които през последните две години под ръководството на Франк Рийкард бяха скрити незнайно къде. Сега без Роналдиньо, но с Меси, Иниеста, Шави, Ето’о, Анри и Къркич нещата изглеждат повече от обещаващо, а най-хубавото за феновете на каталунците е, че отборът не разчита на изявите на само един футболист, е разбира се, когато Меси е на терена играта на Барса изглежда по съвсем различен начин.
Последните три мача на Барселона, два в Примера дивисион и един в Шампионската лига, показаха, че отборът тази година се е запътил с големи крачки към титлата в Испания, а приказният футбол, който показват Меси и компания на терена може да ги заведе надалеч и в Шампионската лига.
Двете гръмки победи с 5:0 срещу Базел и Алмерия и разгрома нанесен над Атлетико Мадрид с 6:1 показват само едно нещо и това е, че Хосеп Гуардиола е върнал настроението в каталунските редици и в отбора не се говори за проблеми и скандали между отделните футболисти, колкото и да не им се вярва на някои.
Да, Барселона наистина впечатлява с изявите си и за разлика най-вече от предишната година започна да печели и гостуванията си, което със сигурност ги прави основен фаворит за титлата, като се има предвид, че на „Ноу Камп” каталунците рядко губят точки.
Големият упрек към Барселона обаче засега е, че отборът размазва малките отбори, въпреки че Атлетико Мадрид не е никак слаб отбор и твърдението засега само задоволява противниците на „синьо-червените”. Факт е, че Барса все още не се е изправил срещу основните си съперници в Испания – Реал Мадрид, Валенсия, Виляреал и Севиля. Може би наистина в тези мачове ще се види истинското лице на Барселона, защото те са и с основно значение за това кой ще триумфира в края на годината в Примера дивисион. Мачовете на истината тепърва предстоят за „пепеляшката” Барселона и въпросът е дали Меси и неговите съотборници няма да се превърнат в тикви след тях или през тази година ще наблюдаваме приказната феерия на каталунците.
Старши треньорът на Барселона Хосеп Гуардиола се закани, че до края на сезона отборът само ще побеждава и няма да загуби никъде, което е много малко вероятно.
Барселона очарова и захласва! Дали пък не сме на път да видим новия Дрийм тим, този път дело на един от учениците на великия Йохан Кройф.
В Примера дивисион обаче, а и в Шампионската лига се набива на очи представянето на Барселона. Каталунците водени от новия старши треньор Хосеп Гуардиола не стартираха никак убедително, но в последните десетина мача машината заработи и то повече от добре.
Барселона започва да загатва за големите си способности, които през последните две години под ръководството на Франк Рийкард бяха скрити незнайно къде. Сега без Роналдиньо, но с Меси, Иниеста, Шави, Ето’о, Анри и Къркич нещата изглеждат повече от обещаващо, а най-хубавото за феновете на каталунците е, че отборът не разчита на изявите на само един футболист, е разбира се, когато Меси е на терена играта на Барса изглежда по съвсем различен начин.
Последните три мача на Барселона, два в Примера дивисион и един в Шампионската лига, показаха, че отборът тази година се е запътил с големи крачки към титлата в Испания, а приказният футбол, който показват Меси и компания на терена може да ги заведе надалеч и в Шампионската лига.
Двете гръмки победи с 5:0 срещу Базел и Алмерия и разгрома нанесен над Атлетико Мадрид с 6:1 показват само едно нещо и това е, че Хосеп Гуардиола е върнал настроението в каталунските редици и в отбора не се говори за проблеми и скандали между отделните футболисти, колкото и да не им се вярва на някои.
Да, Барселона наистина впечатлява с изявите си и за разлика най-вече от предишната година започна да печели и гостуванията си, което със сигурност ги прави основен фаворит за титлата, като се има предвид, че на „Ноу Камп” каталунците рядко губят точки.
Големият упрек към Барселона обаче засега е, че отборът размазва малките отбори, въпреки че Атлетико Мадрид не е никак слаб отбор и твърдението засега само задоволява противниците на „синьо-червените”. Факт е, че Барса все още не се е изправил срещу основните си съперници в Испания – Реал Мадрид, Валенсия, Виляреал и Севиля. Може би наистина в тези мачове ще се види истинското лице на Барселона, защото те са и с основно значение за това кой ще триумфира в края на годината в Примера дивисион. Мачовете на истината тепърва предстоят за „пепеляшката” Барселона и въпросът е дали Меси и неговите съотборници няма да се превърнат в тикви след тях или през тази година ще наблюдаваме приказната феерия на каталунците.
Старши треньорът на Барселона Хосеп Гуардиола се закани, че до края на сезона отборът само ще побеждава и няма да загуби никъде, което е много малко вероятно.
Барселона очарова и захласва! Дали пък не сме на път да видим новия Дрийм тим, този път дело на един от учениците на великия Йохан Кройф.
Абонамент за:
Публикации (Atom)